StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,669
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,557
   Точки: 2,653,335
   Съобщения: 154,666
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,683

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - Коментари

#551297 , pavli написа: 0 гласа plus minus

Ех, това "нищо" дето ни мори... Разрових се специално за едни думи и ти ги изпращам:
„Наричам го „нищо”, но зная ли какво е заключено в това бяло петно?... Когато всичко премине: илюзии, спомени, близост, вълнения, бури, аз казвам: „Нищо не ми остава!” Но колкото и неща да бъдат отнети от мене, все пак остава нещо, което не може да бъде изтръгнато от самото нищо – някакъв негов закон, който не може да се изтръгне от празното му ядро. И както от вакуума се раждат звездите с избухване, така и от това мое „нищо” възниква може би нещо с нови, неизмерими измерения. Всяко нещо, колкото и огромно да е, е определено и тъкмо за това е ограничено. Нищото е безгранично, отворено във всички посоки, по-пълно от всяко нещо, от всяко натрупване на много неща. Нищото носи тайната, която поражда всичко – онези зародишни импулси, които създават непознатото нещо от нищо...” Блага Димитрова

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#551282 , dani21 написа: 0 гласа plus minus

Така се топли празнота, ни дали ще се напълни...

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

       към творбата >>
Вход