StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,401
   Потребители: 12,381
   Автори: 4,013
   Коментари: 319,051
   Точки: 2,650,384
   Съобщения: 154,780
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,744

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - Коментари

#550385 , Feq_Na_Liubovta написа: 2 гласа plus minus

Как сърце раних, за да сбъдна другата ти обич... разтърсващо!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550299 , dani21 написа: 1 гласа plus minus

Благодаря и на вас Лина и Габриел!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550289 , Gabriel написа: 2 гласа plus minus

Въздействащ текст! Поздрави!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550271 , mersini написа: 3 гласа plus minus

Не ще узнаеш нивга
как сърце раних,
за да се сбъдне другата ти обич"
Какво себеотрицание само! Щастливец! Дано само да си е заслужавало! Поздрав , Дани!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550268 , dani21 написа: 4 гласа plus minus

Благодаря ви за отношението към стиха, приятели!
Кети, Иво, признавам си - малко се обърках в размисли. Възгледът на Иво ми е близък, но и ти Кети си права. Не можем да сме на 100% сигурни кое е добро за обичния ни човек, та макар и да сме се слели в един пулс. Чувствата са си чувства, но пък Разумът... за него вярвам, че има и по-съвършена форма на Истина, от нашата, човешката... Човек предполага, но Бог разполага, както казват.
Но все пак в дълбокото на обичта си, ние сме способни да правим и подобни саможертви, убедени, че това е правилно.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550266 , Keti_Koleva написа: 2 гласа plus minus

Иво, извинявай, разместила съм буквите без да искам. Мразя я тази латиница.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550265 , Keti_Koleva написа: 1 гласа plus minus

ivolsa, а ти откъде знаеш дали той иска да остане цял? Това не трябва ли да е негово решение? Не манипулираме ли по този начин живота на другия? Първият закон на Вселената е да не се бъркаме в живота на другите, защото ако си мислим, че правим нещо за добро се оказва, че сме навредили. По моему точно заради това и извънземните на са сред нас. Има ли някой, който смята, че сме най-висшата раса в цялата Вселена?

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550264 , ivosla написа: 3 гласа plus minus

Да, Keti_Koleva. На теория, това е черно-бялата истина за лъжата. Но в палитрата на душата има нюанси.
Бялата лъжа. Лъжеш, за да предпазиш.
А в любовта, когато си прехапваш езика, казвайки че "не обичаш" някого. Боли те, защото всъщност обичаш. Но знаеш, че за него така е по-добре. Защото ще остане...цял.
Като в онази притча за майката, която ще се откаже от детето си, за да остане цяло, макар и да го губи. Поздравления, dani21!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550253 , Keti_Koleva написа: 2 гласа plus minus

За мен бяла или черна лъжата си е лъжа. Никога не знаем наранявайки себе си дали човека заради, когото го правим го иска. За това предпочитам истината пък решенията са наши. Има и друга причина. Винаги забравям какво съм излъгала. Усмихнат ден, момиче!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#550250 , mislitelqt написа: 2 гласа plus minus

Силно, Дани, силно.
Да, истините са безценни, но понякога... Е по-добре да се каже льжа, лъжа, която...
Поздравявам те.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

       към творбата >>
Вход