StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,351
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,067
   Точки: 2,663,388
   Съобщения: 149,165
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,781

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - Коментари

#549152 , dani21 написа: 1 гласа plus minus

Благодаря на всички вас - четящи таланти - за подкрепата и отношението към стиха!
Правите ме щастлива!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#549135 , antoan1antoan написа: 2 гласа plus minus

Да търсиш истинска обич в този сбъркан свят (и Време) е голям лукс. Все едно - да намериш "живата вода". Безспорно - това един ден ще стане възможно. И живата вода и безсмъртието (вечния живот) а и перфектната любов и обич ( програмираш изкуствения интелект - и получаваш желаното). И образа на клонинга или био-робота /робот е остаряла дума и смисъл/ може да се моделира според желанията ни. Иначе -"не търси любов"! - песимизма си е мой. Оптимистите нека си търсят - който търси - намира :)(има нюанс в думите "любов" и "обич". На български звучат с еднакъв смисъл - но на запад "обич" се отнася за близки приятели, деца, роднини и подобни. Според мен е важното- в какво вярва човек. Тогава думите се изпълват със смисъл. Думите са тотална сила "В началото бе словото" Но има и друго - със словото може да се жонглира. Затова и казах - че словото се изпълва със смисъл - захранен от вярата ни, че думите означават точно това, което искаме да означават. Май стана много сложно :) Но освен философския план на стиха - той (според мен) е написан по тенденциите за най-успешна поезия. (Колоритни думи и фрази - без баналности - и много оригинално композирани и вплетени в реално-нереалното) . Бива си те - Дани. Наистина си явление :) Браво! Много харесах стиха!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#549100 , mersini написа: 2 гласа plus minus

Да, това е другото лице на големия град, което се правим, че не съществува! Поздравления за извън-фасадния поглед, Дани!

Отчуждени, самотни, студени,
не искат да знаят за чуждият хал,
имат си собствен, кръгът се затваря, а огънят
дето уж топли, отдавна през комина фира е дал!
:)

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#549085 , tearfly написа: 2 гласа plus minus

Настръхнах, докато го четях, Дани! Много е силно!
Хващам се и аз в тази умора, но истината е че трябва да се продължи полета, земята иначе няма друг избор, освен да изчезне, а този полет не е толкова самотен; защото, макар изминали огромно пространство и разстояние, срещаме себеподобни, с поиздраскани крила, но вярващи… вярващи в нас и ние в тях…

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#549068 , niki_art написа: 2 гласа plus minus

Много силна поезия, много силни редове!
Браво Дани!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#549066 , taniatanina написа: 2 гласа plus minus

Чудно стихотворение с фантазия и чар!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#549053 , Ranrozar написа: 3 гласа plus minus

Продължавай да се движиш!
Продължавай да летиш!
Обичта ти-първа грижа
е към хората:да им простиш.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#549052 , mislitelqt написа: 2 гласа plus minus

Не е лесно, наистина, защото робите на гравитацията не обичат различните...
Силна поезия.
Поздравявам те.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

       към творбата >>
Вход