StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,938
   Потребители: 12,426
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,256
   Точки: 2,668,217
   Съобщения: 171,448
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,721

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - Коментари

#544622 , benelina написа: 1 гласа plus minus

Много тъга има по този свят...много тъжно!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544283 , ivelinage2 написа: 2 гласа plus minus

По-истински е светът в нас, защото според този ни вътрешен и неповторим наш свят, виждаме и преценяваме външния. Поради тази причина едно и също събитие, видяно от двама души, го описват по два различни начина.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544267 , niki_art написа: 2 гласа plus minus

Прочетох и двете творби и разграничих онзи паралел-между реалност и фантазия!
Двете творби са много различни, с полиномна променлива спрямо субективност, приемственост и осъзнаване!
Реалността е събитието, с житейски привкус и битовизми!
Отразява и причислява, ежедневните цикли на действия!
Отразява хронологията на адаптирана парадигма, в мимикриращи процеси на избор!

Докато приказните сюжети, са бягство от реалността и "кривото огледало на отражения"-постулат с изходна позиция!
Приказките са винаги и ще бъдат живи!
Защото те са около нас, но трябва и очи, за да се видят и малко въображение!
Те са коректор и портал, от реалната фактология с лош човешки синдром и привкус!
Приказки има в тичинките на лалета, в коприната на слънцето, в облачните хора и сълзите им от дъжд!
Зад улицата с повехнали хиацинти, криещи вълшебство и магия!
По край реката, която оживява с десет цвята, или пчелите с лунна корона!
Въпрос на избор е, коя алтернатива ще се приеме, но приказната е барикада, бариера, на това да не се правим човеци!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544263 , vqra написа: 2 гласа plus minus

Колкото ѝ да е тъжно, толкова е и възвишено! Прилепна ми! Тамън ми е по мяра на Душата ми.
И в този свят и във всеки друг, и вън или вътре все сме си ние...
„ - Добре скъпи, нали ти си авторът. "
Поздрави, Тоти!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544261 , Ranrozar написа: 2 гласа plus minus

Прочувствено!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544259 , taniatanina написа: 2 гласа plus minus

Както любовта и радостта в първата част , така и болката и тъгата във втората част заслужават овации!Поздравления за творбата!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544245 , dani21 написа: 2 гласа plus minus

Тук в този живот - не се само Иска , тук се Живее!!!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544244 , dani21 написа: 2 гласа plus minus

На всеки би му харесало "приказното" от вчера Георги! Но все пак това приказно е в един друг свят, не Човешкият!:))

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544242 , mislitelqt написа: 2 гласа plus minus

Не съм пророк, но съвсем ясно ще кажа (и абсолютно честно), че още щом видях заглавието, се сетих, какво ще е вдъхновението. И също толкова честно ще заявя, че ми хареса повече приказното от вчера.
Поздравяви и за двамата.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#544240 , dani21 написа: 2 гласа plus minus

И аз умея да стъпя в една локва, да затворя очи и да си представя, че съм в море от цветя! Но е предизвикателство за мен да открия къде е паднало бисерчето ми, без да бъркам в локвата!
Все пак, за да отида в оня магичен свят е нужно да стъпя в локвата! Ако я прескоча - няма да съм се намокрила, накаляла... Няма да съм си изгубила бисерчето там и да го търся потребно, просто ще си движа, без да разбирам, че нося по себе си нещо ценно!
Интересен контраст се е получил!
Поздрави!
Успех!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

       към творбата >>
Вход