StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,151
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,025
   Точки: 2,670,003
   Съобщения: 184,766
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,720

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - Коментари

#407854 , Krassimira_Stoynova написа: 0 гласа plus minus

Лудо Биле, аз обичам повече невинните птички, отколкото змиите, въпреки че техните дечица не са виновни,че са гладни и трябва нещо да ядат.
В живота не се получава така, както ние искаме, разказът ти е реалистичен,а кой знае, може и майката пък да оживее.
Аз също имам стихотворение, написано по разказ на очевидец- майка ми с подобен сюжет. Това, на което е станала почти свидетел, толкова ме покърти веднъж, че го написах така, както ми го беше разказала. Но когато го изложа тук, ще разбереш как завършва.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#407785 , ludobile написа: 1 гласа plus minus

да
разказа не е приключил още
радвам се че няма да се хвърлям от прозореца на шестия етаж
още в началото казах че е по истински случай
още като ми го разказа един наш колега учител с който са били в това село а и аз съм ходил при тях веднага разбрах че от това става страхотен разказ стига да се намери майстор да го пресъздаде разбира се
поздрави
историята продължава
жалко че няма никакви облози
поздрави

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#407783 , RaiaVid написа: 0 гласа plus minus

Ама, че си и ти! Нямаше нужда да си просиш похвалите - сама щях да ти кажа, че си майстор. Въобще не очаквах да бъде спасена отровната змия... Ама що ли се чудя ? На днешно време, тези дето убиват, те оцеляват. Ако това е смисъла на разказа ти, още веднъж те поздравявам, Лудо биле! Жалко за птицата и за децата й! А уж тоя Жоро обичал музиката и птичите песни! Е, спасил пепелянката, а кой ще спаси птиците, кой ще им даде свобода? Разказът ти ме замисли много с този край, но пък ще те призная за голям майстор, ако продължиш историята и измислиш нещо друго неочаквано като благодарност на змията - например да танцува, заедно със змийчетата под звуците на флейтата, а малките голошарчета да пригласят с тъжна песен, оплаквайки майка си или още по неочаквано - змията да се грижи за малките птиченца.
Е, хвърлих ти ръкавица, ще я приемеш ли?

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

       към творбата >>
Вход