StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,199
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,795
   Точки: 2,662,995
   Съобщения: 156,036
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
История

Странна случка

Днес станах неволен свидетел на една доста странна, а също така и срамна, поне според мен случка.От недълго време посещавам теоретични лекции към шофьорски курс на една столична автошкола. Групата се състои от 5 човека и в нея има едно непълнолетно момче, което ще полага само листовките с цел придобиване на М категория за мотопед. Та днес по време на часа дойде бащата на това момче за да донесе диплома си за завършено образование. На първо впечатление мога да го опиша като плешив чичка с подправена мазна усмивка и отблъскващо излъчване. Та влизайки този човечец се извини, ръкува се ентусиазирано с лектора, поздрави "курсистите" и попълни необходимите данни. Дотук всичко звучи скучновато и обикновено с лек привкус на отвращение от поклонническото поведение на съответния жалък типаж. Да обаче по това време телефона на момчето звънна. И това добре. Да, но след още по-мазно ръкуване за довиждане с лектора и пожелание за "спорна работа" на "курсистите" тоя индивид се приближи до любящия си син, и след зле прикрити упреци и кратка, но също така несполучливо прикрита схватка му изтръгна телефона от ръцете и си тръгна. Момчето помоли да излезе и от коридора се дочуха разговорите им на висок тон. Аз, понеже съм си кибик, се замислят върху подобни случки, та за да избегна упреците в не основано клюкарстване ще кажа какво имам предвид. Може би защото съм бил лишен от този лукс да изживявам подобни срамни ситуации и да се чувствам унизен публично от болното поведение на родителите ми за момент се замислих върху положението на това момче и искрено му съчувствам.Всъщност мразя да го споменавам пред хората при ежедневното общуване(не за друго, ами поради стремежа си да избегна съжалителните погледи и думи, които винаги неимоверно много са ме дразнили), но произхождам от доста непълноценно семейство състоящо се от самотна майка - инвалид (незряща) и един дядо. Това ме радва. От ранна възраст съм отговарял сам за собствените си постъпки и съм вършил необходимите задължение към всякакъв вид инстанции сам. Смея да твърдя, че съм се оформил като личност сам, след безбройните погрешни стъпки и залитания, както и безбройните измами, спохождали ме. Сега се чувствам добре...сам контролирам постъпките си и нося отговорност за действията си. Знам, че ако се издъня, последиците ще лежат върху мен. Това ми дава свобода, спокойствие и самочувствие.
Даже си мисля, че съм своего рода галеник на съдбата, която ме е "лишила" от възможността да страдан от болните амбиции и неизживени мечти на некадърни родители. А такова безотговорно поведение предполагам често довежда до трайни деформации и изкривявания в оформящата се психика на момче на 16-17 години например. Погнусявам се от такива хора и най-искрено за пореден път изразявам радостта си, че има предимството да не притежавам подобни "родители".
В общи линии тази случка ми направи силно впечатление днес, от което се роди тази историйка. Мерси.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Toten
категория: Любов
публикувана на: 2009-08-26 22:46:04 г.
прочитания: 1818
коментари: 2 ( виж коментарите )
Вход