StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,971
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,703
   Точки: 2,647,831
   Съобщения: 155,662
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Профил Творби Е-издания Книги

профилна снимка

   гласувай за автора
   пиши на автора
   коментирай автора
   добави в приятели
   блокирай автора
   rss известител
   сигнализирай ни
  Bookmark and Share
потр. име  meri2505
ранг  автор ( стани VIP )
статус  статус
регистриран(а)  06.02.2009г.
име  Maria
пол  жена
години  48
зодия  Близнаци
местожителство  ДУШАТА МИ Е МОЯТ ДОМ - ЖИВЕЯ В НЕЯ, С НЕЯ И ЗА НЕЯ...
творби  88
гласове  80
web сайт  
ICQ  
последен вход  2014-05-06 00:45:23

Информация: АКО ТЕ НЯМА ТЕБ НА ТОЗИ СВЯТ...

Ако те няма теб на този свят –
с очи ще се опитам да те нарисувам
със мисъл ще те вая до зори
и все за тебе ще жадувам!
Ако те няма теб на този свят –
душата ми ще бъде пуста,
сърцето ще мечтае топлина
и нежност и дълбоки чувства!
Ако те няма теб на този свят –
ще търся себе си сред хората.
Когато се намеря ще създам
със мисъл собствено подобие!
Но това няма да съм аз – ще бъдеш ти –
Мъжът със главно “ М “ ще е до мене.
Ще ме обича, ще се радва и в мечти
ще се понасяме към бъдещето време!
Ще се жадуваме, ах как ще се жадуваме,
ще се поглъщаме с очи,
със нежност ще отпивам нежността му,
а той със жар ще ме гори!
Ако те няма теб на този свят,
самичка аз ще те създам
и пак живота ми ще бъде по-богат,
защото той със главно “М“ ще бъде там!


ИЗКУСТВО

НАВЯРНО ВИНАГИ ЩЕ ТЪРСЯ ТВОЯ ОБРАЗ
И МЪЛЧАЛИВО ЩЕ СЕ ВГЛЕЖДАМ ВЪВ ЛИЦАТА,
НАВЯРНО ВИНАГИ ЩЕ ТРЪПНА ВЪВ ОЧАКВАНЕ,
ДА СРЕЩНА ТЕБ СЛУЧАЙНО СРЕД ТЪЛПАТА…
А ВСЕ СЕ ЧУДЯ, КАК ЛИ ЩЕ ПОСТЪПЯ,
КОГАТО АЗ СЛУЧАЙНО ТЕ ОТКРИЯ?!
ЩЕ ЗАГОВОРЯ ЛИ ИЛИ ПЪК МЪЛКОМ
ЩЕ ТЕ ОТМИНА И ЩЕ СИ ОТИДА?!
НО КАК КАЖИ МИ ДА ГО СТОРЯ,
КОГАТО ТОЛКОВА СЪМ ТЕ ЖЕЛАЛА,
ДЕН И НОЩ СЪНУВАЛА, МЕЧТАЛА,
ДО ТЕБ ДА БЪДА, С ТЕБ И ДА СЕ БОРЯ
ЗА ТУЙ, КОЕТО ЩЕ Е ПО МЕЖДУ НИ…
НАВЯРНО…СИГУРНО…ТАКА ЩЕ БЪДЕ…
ЩЕ СЕ УСМИХНЕМ НЕЖНО И ДОРИ
СЛУЧАЙНО ТИ ЩЕ МЕ ДОКОСНЕШ,
СЛУЧАЙНО ПОСЛЕ ЩЕ СЕ ИЗВИНИШ,
НО АЗ ДУШАТА СИ НЕ ЩЕ ЗАЛОСТЯ!
И НАПУК НА ВСЯКАКВА СЛУЧАЙНОСТ,
НАПУК НА СРАМ И НА ПРИЛИЧИЕ,
ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА СМЕЛО И НАРОЧНО
ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНА СТРАСТНО, НЕПРИВИЧНО,
ЩЕ ВПИЕМ УСТНИ, ЖАДНО ЩЕ СЕ СЛЕЯТ
В ЕДНО ДУШИ, МЕЧТИ И ЧУВСТВА,
СЪРЦАТА НИ ЛИКУВАЙКИ ЩЕ ПЕЯТ,
СЯКАШ ТВОРЯТ ЕДНО ИЗКУСТВО.
ИЗКУСТВОТО, ЧЕ НЯКОМУ СИ НУЖЕН
ВЪВ ТОЗ ЖИВОТ – ТЪЙ ТРУДЕН И СУРОВ,
ИЗКУСТВОТО,ЧЕ ВСЕКИ Е ЗАСЛУЖИЛ
ДА ПРЕОТКРИЕ СЕБЕ СИ И СВОЯТА ЛЮБОВ!

30.05.2008г., гр. Велико Търново





БОЛИ МЕ …



Не ми жал за хубавите мигове,
напоени с толкоз доброта.
Боли ме само , че рядко се повтарят!
Не ми е тежко от раздялата
с най-верния приятел.
Боли ме от човешко недоверие!
Не ме е страх от клюките на хората,
родени единствено да ги измислят.
Боли ме от несправедливата лъжа!
Не ми е скучно днес, че съм сама,
защото зная – утре ще съм с него.
Боли ме от човешката омраза!
Не ме е страх да чувствам
неизпитвани до днес неща.
Боли ме само, че не ме разбират!
Не ми е жал за хубавите стихове,
погълнати от толкова тъга.
Копнея с тях и в тях живея!

05.07.2007г.,Велико Търново

ОТКРОВЕНИЕ

Душата ми е моя дом –
Живея в нея, с нея
и за нея!
Сърцето ми е –
пристан твой!
Ела! Поспри –
не си отивай!
Ръцете ми -
обличат се във нежност,
защото знаят,
че я заслужаваш…
Очите ми –
жадуват да се сгреят
от твой’та жар
и твоята неземност…
и всичките ми сетива
танцуват
при мисълта ,
че с теб ще се докоснем…
Нима истинска любов
ще бъде
това,
което ще е по между ни?!
Душата ми
не спира да мечтае –
Живея в нея, с нея и за нея!
Душата ми е моя дом –
и той отворен е за тебе!


05.03.2009г., гр. Велико Търново


ПЛАМЪКЪТ…

Хората
днес странно се усмихват.
Кому решили
са да отдадат тъгата си? –
и всичко
покрай мен така ликува,
че сякаш ражда се
отново пак душата ми?

Денонощието
диша с твой’та мисъл.
Тишината
ми шепне със гласа ти…
Денят заспива
завивайки се с нежността ти,
а зората
взе назаем
твоята усмивка…

Птиците
ми пеят с твоя тембър,
а вятърът ,
дори и силен,
ме прегръща…
Дъждът е спрял –
аз тръгвам ведра
и мократа земя
ухае с дъх на тебе.

Защо ли
ти събуди в мене този пламък
и той сега
чертае мой’те дни и нощи…
и будните ми мисли
не заспиват,
очаквайки те
тук при мен да дойдеш…


Пламъкът в очите ми
гори за тебе,
огънят в сърцето ми -
разпалва страстите,
нежния ми дъх те гали
по лицето -
душата ми
неистово жадува...

Ръцете ни -
протягат се през времето
мечтите ни -
пътуват през вселената
една звезда
гори за нас на небосклона
аз всяка нощ
се взирам в нея...


07.03.2009 г., гр. Велико Търново

ПИСМО – МОЛИТВА


Господи, чуй ме , Господи!
Уморих се от “ мъдрите” думи
и от хорски души вледенени.
Уморих се да мразят страстта ми,
да ме гледат с очи замъглени.
Уморих се да чакам с надежда
в този тичащ, объркан наш свят.
Нима вечно така ще нареждам
своя тъжен стих, с болка богат?
Докога тъй ще търся посока
и от мъка ще бъда скептична,
от учтивост ще се смея със болка
и от страх ще се правя прилична?
Как е лесно да се правим на хора –
на добри, справедливи и мъдри? –
А когато е нужно ?!... За Бога?!
Що за хора се раждат в света ни?!
Защо трябва днес честно да лъжеш,
да се смееш със сълзи в очите,
даже обич от страх да изпъдиш
и да търсиш утеха в мечтите?
Нима е малко туй, което
днес сервира животът суров,
че да плащаме даже, задето
въздух вдишваме и всеки , готов
да избяга, се скрива далече
от очи, от мечти , от луна
и погубва се вече обречен
на безмълвна и зла самота…
Уморих се да бъда различна
и сред “ хора “ да бъда сама!
Уморих се от всичко привично!
Искам другата в мене сега
да излезе и с жар да изкряска
Стига, Господи! Стига лъжи!
Не надявай ни повече маски!
На сгрешилите “ Стоп! “ им кажи!
Разтвори им сърцата в добро!
Сгрей душите им , толкоз премръзнали!
Посочи им отново защо
и къде, и кога са объркали!
Дай им обич и миг топлина
и очи, и ръце, даже бъдеще –
да потеглят напред по света
с мисли , само на пролет дъхащи,
със лица – ведри, нежни , усмихнати
и способност - пак да мечтаят…
Тебе , Господи , моля с това и
… прости ми , ако много желая!
И накрая, когато подписвам
туй писмо със адреса познат,
слагам моята обич на листа.
Любовта слагам аз за печат!
Благодаря , ти! Амин!

17.03.2009г. , гр. Велико Търново

ДО ПОЛИТАНЕ!

Недей ме спира!
Аз не съм затворената в клетка
малка птица -
душата ми жадува светове...
Недей закрива с дланите си
пламъкът в очите ми,
ще лумне той -
не плаши се от ветрове...
Недей възпира устрема
в сърцето ми -
Щом тръгнало е -
знаеш, няма да се спре!
Ела!
Сгуши се в моята усмивка,
подишай с топлината ми
и нека заедно да полетим...


16.07.2009г., гр. Велико Търново


"Най - добрите отношения са тези, при които любовта Ви един към друг е по-силна от потребността Ви един от друг!" - Някъде бях чела тази мисъл и ще я помня винаги!
... а ето и още една: " Бих искала да се освободим от всички страхове и надежди и да можем да се извиваме спокойно на всички посоки, както клоните на върбата!"

" Има една легенда за птичката , която пее само веднъж в живота си , но по - сладко от всяко друго земно създание.
Още щом напусне гнездото си , тя дири трънлив храст и няма покой , докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки , притискайси гръд към най - дългия им и остър шип ,за да умре , извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея . Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва, защото най - хубавото се добива само с цената на голяма болка..."
Колийн МАККЪЛОУ - Из " Птиците умират сами "

А ЕТО И ДВЕ ЛЮБИМИ СТИХОТВОРЕНИЯ:

ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силите, които вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
затуй, че бе на мое име кръстен
и твоят лош, и твоят хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен -
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев


ПРОЩАЛНО

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ

МОИ ЛЮБИМИ ПЕСНИ: " Адаптация " на Васил Найденов, " Io canto" - Laura Pausini , " Si tu me amas" - Il Divo

Интереси: Обичам да слушам музика - тази, която ми харесва, която ми дава сили да живея, да се радвам, да се отпусна и да дам воля на чувствата си.
Обожавам да чета книги и най вече поезия - не съм от хората, които в днешното свръх технически грамотно общество смятат това за отживелица и не изпитват необходимост да отворят книга .
Много обичам да пиша писма ( В писмата човек влага цялата си чувственост и душевност!)и с голямо нетърпение очаквам такива...
Понякога рисувам или майсторя разни неща - просто така - за удоволствие и вътрешно удовлетворение!
Харесва ми да готвя, не по задължение , а от вътрешна потребност и правя това с Любов!
Обичам да пътувам,а и не мога да си представя света без движение!...Ако нямате време и възможност да спортувате, то поне не отнемайте удоволствието на децата ви да си поиграят малко с вас, да потанцувате заедно на любима песен или просто да се разходите в парка, пътьом споделяйки мечтите и желанията си...
Няма нищо по-красиво от детската усмивка!!!

Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Систематизирани Приятели Снимки Любими творби
Любими е-издания Коментари
Вход