StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,972
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,704
   Точки: 2,647,876
   Съобщения: 155,834
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,769

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Профил Творби Е-издания Книги

профилна снимка

   гласувай за автора
   пиши на автора
   коментирай автора
   добави в приятели
   блокирай автора
   rss известител
   сигнализирай ни
  Bookmark and Share
потр. име  mechtaq_za_teb
ранг  автор ( стани VIP )
статус  статус
регистриран(а)  15.11.2006г.
име  Валентина Димитрова
пол  жена
години  0
зодия  Овен
местожителство   /
творби  538
гласове  230
web сайт  
ICQ  
последен вход  2018-08-17 14:39:16

Информация: Знаеш ли? Веднъж разрушено едно нещо, то не може да се разруши втори път. Но това не означава, че може да се сглоби, както е било някога... Всъщност път назад няма. Дори, когато някои казват, че гледат назад, те гледат напред чрез спомените си и това, че понякога усещат празнина означава, че тези спомени са изчерпали щастието, което някога са носели, и сега е време да създадем нови, по-красиви спомени, които да носят щастие. Които да ни накарат да спрем да се борим да сглобим отдавна разрушеното, вярвайки, че то е нашето щастие. А грешката е именно там... В това "е". Защото щом спомените ни носят болка, щастието ни е някъде другаде и чака да го открием. А пътят е ясен... никога назад!



~Благодаря ти, че те имаше, за да разбера какво е да гледам сърцето си да се мъчи и бори за живота си, докато ти му се присмиваш! Благодаря ти, че го разби на хиляди парченца, така че да е невъзможно отново да се събере цяло! Благодаря ти, че ми даде фалшиви мечти и аз ти повярвах! Благодаря ти, че превърна живота ми в пълен кошмар, отдалечи хората, на които държах, от мен, превърна ме в едно нищо! Благодаря ти, че ми доказа, че въпреки това аз мога и съм способна да обичам! Благодаря ти, че ме обиждаше и унижаваше всеки път, в който очите ми мълчаливо те молеха да спреш! Благодаря ти, че никога не ме послуша! Защото днес аз съм силна, по-силна от всякога и ти си НИЩО за мен!~

Довечера отново ще говоря със сенките
Трябва да избягам от себе си
Три ангела се грижат за мен
Вървя по правилния път

Моят свят се нарича музика
Няма вяра нито граница
Моят свят представлява осем ноти
Една душа балканска

Слънцето ме събужда в леглото
Песен гали моята душа
Три спомена , които бяха болезнени
Аз заличих завинаги

Моят свят се нарича музика
Няма вяра нито граница
Моят свят представлява осем ноти
Една душа балканска


~~~
*Молитва*

Стоя си тук, а тук е нощ...
Навън студено е, а пейката е пуста!
Със много вяра и със цялата си мощ,
не искам ти да ни напускаш...
С червени бузки и със сълзи на очи,
детето в мене почва да се моли,
а в небето мъничка звезда гори,
сякаш ето... ще ми отговори!
Но не, небето продължава да мълчи.
Защо мълчиш? Когато искам да говориш!
Една единствена надежда промълви...
и моля те, звездичке, да ми отговориш!
Защото, казват, стават чудеса...
и дори, когато уж е невъзможно...!
И моля се със глас, с свещички и писма
на моите молитви днес да отговориш...
защото аз съм още мъничко дете
и вярвам, че си там и съществуваш!
Затуй протягам към звездичката ръце
и се моля да не те загубя...


Посветено!
~~~

*В памет...*
Сега съм тук, до изпотения прозорец.
Какво очаквам ли? Не знам.
Навярно пак да чуя, че вратата се отваря
и погледна ли, да бъдеш там.

Иска ми се да сънувам, че те няма
и кошмарът ми да бъде просто сън...
Иска ми се да си тук и тази зима,
да те виждам как прибираш се от вън.

Ключовете тихичко да прозвъняват
и гласът ти да се чуе пак от входната врата.
Но погледна ли към нея, теб те няма.
Има само черна тъмнина...

А затворя ли очи, аз пак те виждам.
Горд, усмихнат, там стоиш...
Сълзи в очите почват да прииждат,
а тишината все така мълчи...

***ПОСВЕТЕНО***

~~~

*Винаги с нас*

Едно писмо до тебе не успя да стигне.
Какво го спря ли? Времето, уви.
От този свят без сбогом си отиде,
сълзи оставил в толкова очи.
Дали ако го прочета, сега ще слушаш?
Дали отнякъде ще чуваш моя глас?
Тъй както всяка нощ отново те сънувам,
че не си заминал, а си още с нас.
Навярно си сега звездичка на небето
и всяка нощ ме гледаш и блестиш.
Когато често тъжно е лицето,
навярно без да чувам, ми шептиш...
А иска ми се толкова в това да вярвам,
че ти си тук, че чуваш моя глас.
Защото ние няма никога да те забравим
и ти ще бъдеш винаги до нас.

~~~

А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...

~~~

Казват, че на този свят няма незаменими хора... Има.. Аз казвам, че има!

Интереси: Обичам красивата музика, която ме вдъхновява и ще продължава да ме вдъхновява! Обичам поезията. Обичам дългите разходки с любими хора и най- вече обичам усмивката ! :) Тя е мой пръв приятел !

Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Систематизирани Приятели Снимки Любими творби
Любими е-издания Коментари
Вход