StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,250
   Потребители: 12,320
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,912
   Точки: 2,631,398
   Съобщения: 126,324
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Профил Творби Е-издания Книги

профилна снимка

   гласувай за автора
   пиши на автора
   коментирай автора
   добави в приятели
   блокирай автора
   rss известител
   сигнализирай ни
  Bookmark and Share
потр. име  litatru1
ранг  автор ( стани VIP )
статус  статус
регистриран(а)  01.08.2012г.
име  velichka nikolova - Литатру (Двете АЗ)
пол  жена
години  0
зодия  Телец
местожителство  на майката Земя
творби  40
гласове  129
web сайт  
ICQ  нула ;(
последен вход  2018-01-20 21:27:45

Информация: ..."Ей ти, дету ми сидиш насреща -
точно ти - дет зяпаш у екрану:
Ку та фана?!!!"... ;) ha-ha..,
---------------------------------------
----------------------------------------
Джи - джи - джа
Величка Николова -Литатру

Когато облаците зъзнат посинели –
през парцаливите им дрехи руква дъжд,
но ние с тебе от любов сме подивели
и не усещаме набоцкващата ръж.

А пък небето уж е непристъпно,
но слезе върху мократа земя.
Дори дюшече ни направи – плътно,
та във уют да правим джи – джи – джа.

Денят се сдуха и засрамен литна.
Замести го прохладната тъма,
ала луната любопитно светна
и всичките звезди на куп събра.

Те светкаха, а ние – заслепени –
дали от тях или от любовта,
в едно се сляхме като упоени
и пак не спряхме наш`то джи- джи – джа…

Сега си все във моите прегръдки –
усмихната, по- влюбена дори,
а аз съм неуморен на милувки,
защото моята любима пак си ти!

Литатру
17.10.2017 г.
--------------------------------------
Моряшки копнежи

Във кръчмичка край Черното море
моряшка музика се лее във нощта…
Приседнали до маси със мезе
моряци стари си припомнят младостта.

Наточил си рогата месец млад
със силен замах сцепи тъмнината.
Полегна върху облак пуховат
и се заслуша в притча непозната.

Разказваше най- старият рибар
за времето, когато в младостта си
е бил обичан и обичал с жар
девойка, що се врекла в любовта си!

Изминали година, две и три.
Рибарският живот протичал тежко,
но не от бури и от зли вълни
сърце моряшко страдало зловещо!

Със трепет - след круиз - се той прибрал,
но не намерил своята любима,
а от писмо отворено разбрал,
че с брат му са заминали двамина.

Отпѝ от рома старият рибар –
утеха бе за двойната му болка.
Очите му – изгаснал морски фар,
сърцето му – раздрънкана триколка.

Въздъхна тежко тоз рибарин стар…
В очите му се вливаше морето.
Сълзи със ром са неговия цяр!
Копнеж любовен пръска му сърцето!

А месецът помръкна от тъга!
Не овладя душата си ранима:
- За всичко е виновна любовта,
но пък… без нея няма да ни има!

Навън беснее Черното море
и бурята е страшно нетърпима!
Рибарски кораб в тъмното гребе,
моряците копнеят за любима!

Автор: В. Б. Николова - Литатру
............................

ЖЕРТВИТЕ ( ДЕЦАТА И КУЧЕТО )

Вечерта е тъжна,
дрипава – мъглата.
Луната се спотайва в смълчаното небе.
Под уличната лампа, размърдват се телцата
на дребни силуети – момиче и момче.
Дечицата се свиват,
сгушени в тъмата.
Сал лампата ги топли с пунктирани лъчи,
които доразкъсват парцала на мъглата,
съчувствено се взират в детските очи!
Бездушни минувачи,
бЕгом преминават.
Никой не поглежда към малките деца,
а само куче слабо, към тях се приближава,
с езика си измива техните лица.
И после тръгва бавно –
куцукайки, полека.
Обръща се тревожно, но пак върви напред…
Какво е наумило? Дали постелка мека -
си търси, а децата – седят на буци лед.
Фъртуната бичува
и милост не познава.
Децата се усмихват на зимата напук!
Но… в сините очички, прокрадва се... забрава…
И никой не разбира, че вече… не са тук!
Навън вилнее буря.
Дере се тъмнината
от огнени езици, гърмящи теглила.
А кучето пристига със твърд комат в устата
и нежно го поставя в детската ръка.
Фъртуната жестока
грубо го избутва.
Телцето му се свлича до малките деца.
От там със сетни сили, ръчичките побутва…
Очите му отронват премръзнала сълза!
А зимата се тръшка!
Снегът е на талази.
Не спира да изплита дебела пелена.
С ботушите си бели, навсякъде нагази
с бездушие, подобно – човешките дела!



БЛЕСТЯЩ САТЕН

Прибрах се с тъжни стъпки във празната си стая
и само самотата простенваше до мен...
Във вазата букетът не ухае с омая,
защото е изсъхнал от мъката по теб!

И тази нощ ти беше горещ - пак във съня ми,
но после влюбен вятър те прогони от мен!
Събудих самотата за дружка във деня ми.
Кафе самотно пихме и боляхме за теб!

В прозореца отворен нахлуваха копнежи
и въздухът донесе любовен птичи зов.
Една гугутка шумно край мене се разнежи.
И лумнал бе светът ни отново за любов!

И пролетният вятър свистеше някак лудо,
и славей от простора в захлас със мен запя,
и сякаш ранна пролет донесе странно чудо...
Любовната омая край мене завилня!

Допивам си кафето - преглъщам самотата!
Как искам като птица да вляза в твоя ден!
Ще бъда сластна, мила... Ще гоня празнотата...
Нощта ни ще е нежна като блестящ сатен!

Автор: В. Богданова Николова - (Литатру - Двете Аз)
.......................................

СЪБУЖДАМ НОЩТА!

Събуждам често аз Нощта,
защото чувствам самота!
Готова съм да призова
и Дявола за кратка среща,
но стига тя да е гореща!

Ах! Веч размислих! Дявол- не!
Съседът Пламен - по- добре!
Ще похитруваме час- два,
а после - всеки у дома!

Цинично! Грозно! Ах! Мръсница!
От мен не става годеница! ;)

Величка Николова (Литатру)
11.09.2012г., София

--------------------------------------------------------------------------------
СНОБ

Той-Снобът е гротеск - "аристократичен",
пробиващ път със лакти - да е пръв!
Преструва се на много артистичен,
но в себе си не носи "синя" кръв!

От него не очаквай възхищение!
Завижда грешките ти той дори!
Към свойте грешки е във "неведение"
и силно тесногръдство го мори!

Внимание! Да се огледаме за сноби!
Гротески ли са и защо са тук?
А може би са скрити ксенофоби
или "цървул", смърдящ на кромид лук!

Дали доброто у народа ще изчезне?!
Ще се стопи ли кат` парченце лед?!
Дали и Муза на певеца ще залезне
от снобщината в 21 век?!
...........................
ШЕПОТ ОТ ДЪЖД
Аз не зная

това как се случи –
да се влюбя за втори път. Силно!

Да стоя под липата на двора
и да чакам

дъждът да ме милне,
сякаш… милват ме твоите думи,

а дъхът ти с дъха ми се слива…
Птичи кряк! Аз внезапно се сепвам!

Черен облак до мене се свлича
и ми пречи да чувам гласа ти,

а духа ми в небето завлича…
И се чувствам сама в тъмнината,

само с тръпка – любов непознала!
Без вина - във вини потопена,

но със шепот от дъжд напоена…

От книгата ми "Шепот от дъжд"

Литатру
............
Автор: Величка Николова
София, 16.09.2012г.
...................................

----------------------------------------
........................................

Интереси: ........................................
"Ако можеш да летиш не казвай на никого, защото няма да можеш да се отървеш от учители!" Николай Курдумов
...........

УВАЖАВАМ ВСИЧКИ ПОЕТИ и художници, ЗАЩОТО ВЛАГАТ СЪРЦЕТО И ДУШАТА СИ В СВОИТЕ произведения.
;) ;) ;)
НЕ СЪМ ПЛАГИАТОР КАКТО В ЧУВСТВАТА СИ, ТАКА И В творбите СИ,
т.е. -
1).Предпочитам да съм самобитна. Стремя се да съм оригинална. ИМАМ СВОЙ СОБСТВЕН СТИЛ и в живописта, и в поезията.
Не подражавам и не крадна чужди творби!
2). НЕ ПОДРАЖАВАМ И НЕ КРАДНА чужда любов!

Затова СЪМ ОБИЧАНА и ОБИЧАМ, и това е богатството в моя дом!
---------------------------------------ББлагодаря за вниманието!

ЗА МЕН Е ЧЕСТ ДА ЧЕТА произведенията ВИ И РАДОСТ, КОГАТО ВИЕ ЧЕТЕТЕ И ХАРЕСВАТЕ моите.

С дълбоко уважение към творците - ИНДИВИДУАЛИСТИ - със СОБСТВЕН СТИЛ !
ПОЗДРАВ: В. Николова - Литатру
--------------------------------------------------------------------------------




Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Систематизирани Приятели Снимки Любими творби
Любими е-издания Коментари YouTube клипове Twitter съобщения
Вход