StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,105
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,517
   Точки: 2,649,673
   Съобщения: 153,539
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Профил Творби Е-издания Книги

няма снимка

   гласувай за автора
   пиши на автора
   коментирай автора
   добави в приятели
   блокирай автора
   rss известител
   сигнализирай ни
  Bookmark and Share
потр. име  kosite na lazur
ранг  автор ( стани VIP )
статус  статус
регистриран(а)  16.07.2008г.
име  .
пол  мъж
години  33
зодия  Близнаци
местожителство  
творби  170
гласове  210
web сайт  
ICQ  
последен вход  2016-01-24 22:41:04

Информация:



Интереси: СВИЖДАНЕ

Щракна ключ- и влязоха при тебе трима:
слънцето,
стражарят
и детето.
- Татко!- хлипна дъщерята ти любима.
- Татко!- и сълза в очичките й свети.

Две ръчички те прегръщат и те галят,
две малини те целуват по челото.
Има кой за тебе на света да жали,
щом преминеш ти междата на живота.

Пак изщрака ключ- излязоха си тримата:
слънцето
стражарят
и детето.
Само върху челото ти още има
мъничка сълза- като звездичка светла.

Младен Исаев


ДЕМОН

Няма къде да отида, любима.
Няма къде да отида.
Мит са Карибите. Слух е Проксима.
Тъна ведно с Атлантида.
Залезът пада на хълма проскубан.
Ще ли да съмне? Едва ли.
Не аз – седящият демон на Врубел
гледа те – сам и печален.

Валери Станков

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...



Пеньо Пенев

Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Систематизирани Приятели Снимки Любими творби
Любими е-издания Коментари
Вход