StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,621
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,483
   Точки: 2,652,933
   Съобщения: 155,083
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,732

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Профил Творби Е-издания Книги

профилна снимка

   гласувай за автора
   пиши на автора
   коментирай автора
   добави в приятели
   блокирай автора
   rss известител
   сигнализирай ни
  Bookmark and Share
потр. име  kontra56
ранг  автор ( стани VIP )
статус  статус
регистриран(а)  03.09.2007г.
име  Силвето
пол  жена
години  33
зодия  Везни
местожителство  планетата Земя:)
творби  101
гласове  163
web сайт  
ICQ  
последен вход  2019-12-23 16:33:59

Информация: Трябва да обичаш достатъчно един човек за да му позволиш да бъде несъвършен!!!

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича!Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате!

Беше добра по тревите..беше добра по колите..на масите за компания също беше добра..угаждаше и се промени...но за съпруга..... не, не бе достатъчно добра! Същата история се повтори!
...Каза ми тя мъката си..моята приятелка... и изпрати ме при теб..за отмъщение..в циркът се оплетохме докрай..каза ми за слабите ти места..за живота ти, дори за мечтите ти..искаше да обичаш една илюзия..една лъжа..в този двойнствен живот как ли издържах?!На влюбена да се преструвам..да те съсипя... И после да си тръгна..да..накарах те да страдаш...тя успя..защото ти я съсипа..а тя съсипа после теб..с помощта ми... - да обичаш вятъра..една лъжа..с друго име..една безчувствена кукла..която вярваше, че управляваш.. Ах как обичаше да те слушат...понеже вечно си бил под команда!!! -да обичаш..но да бъдеш нещастен!За да си докаже тя.. че не си е заслужавало да плаче за теб! А ако тази кукла те обичаше поне малко..навярно щеше да дръпне завесите и да ти признае всичко по рано..не го направих,но исках, понеже се влюбвах! Скъпи, там до елхичката ни щеше да разбереш всичко, цялата игра!Но от страх не дойде.. и не от страх, че ще страдаш..а от страх, че ще бъдеш наказан от кукловода си!

Тя спечели ..а колко исках да й докажа, че с мен си по различен....ала повторно същия страхливец се оказа! Никога няма да разбереш дали си бил обичан...Истински!!!
Не била достатъчно и тя добра за теб.. така и куклата..ти искаше да дърпаш конците на тази кукла, но тя не поддаде докрай!Тя си спомни мисията си...вече беше видяла грозната ти същност!Каза й- същата история,не си е заслужавало! Дръпна се,опомни се! Ти сложи краят, но слага ли се край без да е имало начало на истинска любов!Не, никога няма да разбереш дали си бил обичан! Но ти обичаше скъпи! Обичаше, истински, изпепеляващо, съсипващо!, докрай!

Скъпи, куклите не плачат...те нямат сълзи за страхливци като теб!!!! Страстен по колите...страстен по тревите...Изобретателен по чатовете с чуждите... пред родителите с маска..пред приятелите лицемер.. ти остави куклата.. Остави я... .но кой ли го реши това...ти или те!?Тръгна си като мижитурка, за която те мислеше тя, а аз изгорях заради просто едно криво убеждение, че навярно с мен ще бъдеш по различен! Изгорях, но възкръснах- но с твоята помощ, понеже показа, че не си ДОСТОЕН за обичане!

В желанието си да съм съвършен човек- ти Погрозня!!!


Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Паулу Коелю

Истински живот! :) https://www.youtube.com/watch?v=ejKzobVfOiA

Без команди, без заплахи, без лъжи..без страх, без жажда за власт и пари...
Живот като на птица с право да обичам от душа.. без да се чувствам длъжна никому!Да ми дадат, без дори да съм дала..за да дам и аз от сърце!


Въп

Няма особено значение откъде ще тръгнеш, важно е да знаеш накъде отиваш.


Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.

Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Майка Тереза

https://www.youtube.com/watch?v=X4WNTORtpHI
 

И, макар и жестока

като палеща сол във отворена рана,

няма истина друга... Само тази остава

като тъмна прокоба, като вик в тишината:

С всеки залез ще идваш – без следа от забрава!

С всеки изгрев ще тръгваш...

Ще си рана в душата!

Интереси: СЛЕД ТЕБ...

Тръгваш ли? Почакай още малко...
Кажи ми нещо, преди да продължиш.
Разделихме с тебе всичко материално, 
но спомените как ще ги делим?

На две половини как се цепи огъня, 
парел през годините в сърцата ни?
Как да преброиме пясъка, 
изплъзвал се през дланите в летата ни!

На килограм ли да отмерим листопада
в есените заедно посрещали?
Снежинки как се слагат на везната?
Усмихнатите зими в бяло спретнати...

Бисерите от очите преброи ли ги?
Толкова ти давах през годините...
Пазиш ли ги? Искам ги! Върни ми ги!
Трябват ми! Какво ще дам на другите?

И те след теб ще искат да пребъркат, 
но до дъно празна е душата...
Ограби ме... А после тихо тръгна.
След теб остана само самотата...

https://www.youtube.com/watch?v=uOLwemM3Pvk


Аз знам, че винаги в теб ще има кътче мъничко за мене !!!"


Спомен

Тихи залези  бляскави изгреви гонят...

Колко точно отминаха – вече не знам...

С всеки изгрев те слагам в кутийка за спомени,

с всеки залез излизаш невинно от там.

И какво ли не правих, да останеш заключена

в  тази малка кутийка на прашния скрин -

все те виждам наоколо – случка неслучена -

в звезда на небето, във кръгче от дим,

в клонче люляк, в тревичка, в слънчево зайче,

отразяващо залеза;  в малко перце,

в случайна усмивка, в семенца’ от глухарче,

долетели със вятъра...  В смехът на дете

чувам твоя, гласът ти – в шума’ на листата

и във вятърът, шепнещ истории стари,

в приспивния звук на водата в реката

и в тъжната песен на нощна китара...

Имам нужда от теб! И не искам във спомен

да се скиташ наоколо! Ала не зная:

Как, за Бога, да те опазя затворена

в онази кутийка, в най-скришната стая

на душата ми?! Някъде, много дълбоко,

откъдето обратният път да го няма...

Няма начин, разбирам! И, макар и жестока

като палеща сол във отворена рана,

няма истина друга, само тази остава

като тъмна прокоба, като вик в тишината:

С всеки залез ще идваш – без следа от забрава!

С всеки изгрев ще тръгваш...

Ще си рана в душата!


Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Систематизирани Приятели Снимки Любими творби
Любими е-издания Коментари
Вход