StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,141
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,557
   Точки: 2,649,939
   Съобщения: 152,978
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Профил Творби Е-издания Книги

профилна снимка

   гласувай за автора
   пиши на автора
   коментирай автора
   добави в приятели
   блокирай автора
   rss известител
   сигнализирай ни
  Bookmark and Share
потр. име  antoan1antoan
ранг  автор ( стани VIP )
статус  статус
регистриран(а)  12.01.2008г.
име  poetry and songs
пол  мъж
години  0
зодия  Близнаци
местожителство   Тhe Тwo Мoons
творби  153
гласове  234
web сайт  http://antoan1antoan
.blog.bg
ICQ  
последен вход  2019-12-08 18:16:41

Информация: не е посочена

Интереси: Музика
приказки
поезия
фантастични импресии
интервюта
* - *
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА РОЗАТА ( ФРАГМЕНТ)

Екранът замига и угасна два-три пъти. Появиха се звуци, сякаш идващи от друга планета. Очите на Ханс стояха неподвижно. Само пръстите работеха. Работеха... Работеха! Обслужващият личен робот (евтин старомоден модел - клонингите и био-интелектуалните копия на човеците не се нравеха на Ханс), тръгнал да му донесе любимата чаша джин с тоник - замръзна. Въпреки обичайната си програма за обслужване, въпреки че бе робот - нещо го спря. Ханс плуваше в друго измерение - уж беше в стаята, а го нямаше. Той летеше, той беше разложил ДНК-то на човека на най-малките му части. И започна да изчислява. Компютърът му - последен модел на науката и техниката започна да изпраща сигнали за претовареност - един, втори, трети... но на Ханс и миглите му не трепнаха. Танцът на пръстите продължаваше с все по-голяма и по-голяма скорост. Роботът имаше пластмасово сърце и течност вместо кръв - но в един момент от очите му потекоха сълзи:
- Какво става с мен - та аз съм само слуга...
Въпреки трогателните метаморфози на машината обаче - Ханс не забелязваше нищо около себе си. Той се беше обърнал навътре в своето "Аз" - все по-надълбоко и по-надълбоко. Ханс търсеше Душата на Елизе! В Астрала, в космоса - в информационното поле - или където и да е! Само да я намери, а защо не и да я сътвори отново - дори... /нали е писано, че човек е "образ и подобие" на Бога./ Би трябвало да може да създава живот. А после е лесно. Имаше в сейфа си кичур от русите къдрички на момичето. (от запазените клетки в косите, чрез ДНК - възстановяването на тялото е решима задача).
"- После е лесно, после е лесно... повтаряше някакъв глас в съзнанието му." Имплантиране на душата в тялото - иии... Елизе ще се появи за нов живот!
Компютърът започна да примигва все по-често и по-начесто... по веригите му течаха на висока скорост единици и нули. В стаята дори осветлението взе да прекъсва. Ханс сякаш се беше изключил. Пръстите играеха. Сърцето му изпомпваше бързо-бързо кръвта, която трябваше да захрани мозъка му. А мозъкът - трябваше да реши най-невъзможното нещо на този свят, освен - ако задачата не я решава самият Бог! Роботът-слуга се самоизключи. Пластмасовото му сърце не издържа да гледа Господаря си в този странен и зловещ транс, в който беше изпаднал. В един миг - екранът светна примамливо и силно. Показа се образ на красива роза. С дълго и тънко стебло. С типична за розите трънливост, но и с магията на полуразтворените алено-червени листа. Последва надпис "Yes"!
Хакерът не бързаше да се радва. Този "фокус" още не беше правен от никой смъртен човек. Това "да" означаваше, че розата е най-подходяща за намислената генетична трансформация от младежа-Бог. От генетичните структури на тази роза трябваше да се възстанови същността, тялото и съзнанието на Елизе. Полагаше му се глътка кафе. За да събере всичките си способности и после да натисне любимия си клавиш. А сега - пълните изчисления! ЗАПОЧНА БУРНОТО НАДБЯГВАНЕ НА МИСЛИ С ЦИФРИ. Състезанието на живота му! Ханс отново изпадна в хипнотичен транс.
Екранът пак замига странно, сякаш се поколеба за момент - и изписа: "COMPLETED. PLEASE PRESS ENTER TO START THE PROCESS!"
Ханс отвори свещенния сейф. Къдричките на Елизе погалиха дланта му. Сложи ги в джобчето на дрехата си - точно до сърцето, и затвори ципа.
След това подреди в куфарче няколко важни вещи - трансформатора за изкривяване на пространството - синдромът на "Сферата на Шварцшилд", мини лаптоп - последен модел, диск с информация за всички достиженния на генното инженерство до момента, диск съдържащ всички албуми на "The Beatles". И най-накрая - малка пластмасова бутилка в която имаше смесен джин с тоник. Компютърът чакаше заповедта на Бога - смирено и сякаш безучастно. Хакерът погледна екрана - хвърли един бърз поглед на любимата си клавиатура и натисна клавиша

ENTER!!!

Компютърът простена. Звукът, който се чу - беше специфичен и точно като този, който издаваха свръхзвуковите изтребители, когато преминават звуковата бариера. Появи се и леката мъгла, така типична за процеса.Мощна сила сграбчи Ханс и го запрати в електронния свят... после всичко утихна.
...
Градина. Слънцето грееше ласкаво и се чуваха птичи песни. Една вълшебно-красива Роза си растеше самотна и беше разтворила своите листа, обагрени в червено. Сякаш от НИЩОТО се материализира Ханс. Погледна цветето за миг, целуна всички листенца едно по-едно - и си избра подходящ трън. После натисна върху него показалеца си - точно както натискаше любимия си клавиш "Enter". Появи се голяма капка кръв, която Хакерът постави внимателно в сектора за материализиране на "Трансформаторът на сферата на Шварцшилд", като не пропусна да добави и русите кичури на любимата си. Прегърна Розата. А после - завъртя ключа, който възпроизвеждаше изкривяването на пространството около тях.



Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Систематизирани Приятели Снимки Любими творби
Любими е-издания Коментари
Вход