StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,728
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,306
   Точки: 2,645,949
   Съобщения: 155,592
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Профил Творби Е-издания Книги

профилна снимка

   гласувай за автора
   пиши на автора
   коментирай автора
   добави в приятели
   блокирай автора
   rss известител
   сигнализирай ни
  Bookmark and Share
потр. име  Aries
ранг  автор ( стани VIP )
статус  статус
регистриран(а)  19.06.2010г.
име  Aries
пол  жена
години  30
зодия  Овен
местожителство  Underneath The Cyanide Sun
творби  675
гласове  83
web сайт  
ICQ  
последен вход  2019-10-18 16:30:44

Информация: Поетът, клекнал на площада на лира дрънкаше във блян,
и гледаше го със досада народът, в кучи гъз заврян.

Интереси:
Излиза твоят блед палач пред теб и гледа
Изстиващото твое тяло, паднало в прахта
Отиваш си, душата твоя ще изчезне
На нейно място – самота

Животът ми сега не струва нищо
Сред пепелищата потъвам в срам
Живот, окаян и обречен
Завинаги да бъда сам

Обречен, онзи път да следвам в мрака
От който няма връщане назад
Това съм аз, и цял живот да бягам, съм обречен
Ще ме познаеш като сянка между тях

Ще търсиш моето име в утринта си
Но аз ще бягам, все далеч от теб, от тук
Един живот подобно телеграма, неизпратена
Живот, решен от някой друг



--------------------------




Алекс млъкна за момент. Беше красив, толкова красив, и някак не бе реален. Сякаш не стоеше на леглото в скъпо обзаведената стая, сякаш косата му бе материализирала се нощ, а очите… Не бяха морета или езера, и небе не бяха. Сякаш част от космоса, събрал се в тези недостижимо сини сфери. Омайващо сини, Саманта се взираше в тях и очакваше с цялото си същество да чуе продължението на разказът му.
- Вместо просто да ми помогне да се махна от пътя – продължи - той ме заведе в къщата си, отвори вратата си за мен, изложи на риск живота на единствените хора, които имаше до себе си… Заради мен. Никой – Алекс отново бе свел глава – никой не го беше правил до този момент, за целият ми живот. Видях в него съмишленик, може би това, което щеше да стане от мен ако не ме бяха убили в онзи ден. Завиждах му – с подигравка към себе си рече Алекс. – Той имаше всичко, което аз никога не съм имал. Дори да бяха уплашени до смърт, Уил, Тони и Честър не отстъпваха от местата си, щяха да оцелеят заедно, или да умрат заедно. Това ми се стори твърде ценно, та да го затрия.

Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Систематизирани Приятели Снимки Любими творби
Любими е-издания Коментари
Вход