Безмълвни думи и души обречени
незнайни вопли и сърца облечени
в скръб и тиха тъмнина
незнайна вечна празнина
Без корени дървото не живее
какво безумие дивее
в страшна болка и агония
отпуснати във меланхолия
Загубени във вечността
безмозъчни от любовта
неопитни от младостта
без край векува глупостта
И как невзрачно да пилеем
и как доволни да успеем
без време вечност в самота
едиствена безпътна суета
непредвидени жестокости и грешки
какво от туй че сме без дрешки
какво от туй че няма свян
без туй светът ни е облян
Облян от болка и тъга
облян от глупост,суета
заринат от човешки грехове
на нас ни трябват още богове
на нас ни трябва сила,светлина
на нас ни трябва мъничко тъга
повърхностните рани да загубим