Когато разбрах себе си,
престанах да съм аз,
видях се част от всичко останало,
видях, че всичко останало
минава през мен,
пропива в мен,
после прокапва,
но вече с част от мен.
Това става всеки миг,
всеки миг получавам всичко останало
и всеки миг губя по капка от себе си.
Реалността пропива в мен,
за да излезе още същия миг
в една кристално чиста капка.
Тази изцедена през мен капка Реалност
съм Аз, без другото Аз.
Тази капка е толкова бистро-блестяща,
че нищо не може да се огледа
в нея.
Тaзи капка си Ти-Аз!