StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,409
   Потребители: 12,326
   Автори: 3,982
   Коментари: 305,431
   Точки: 2,631,850
   Съобщения: 126,529
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

sms



Двадесет и четри часа едно денонощие все думи описващи период от време, време което ми даде толкова щастие, колкото не получих за цяла една изминала година.
Всяка минута беше наслада чувствах се щастлив доволен в твоите прегръдки. 
Усмивката ти ме караше да се радвам погледа ти ме караше да потъвам в обятията ти. Заспивайки в прегръдките ми ме накара да се чувствам доволен и радостен от това че ти си до мен. И така минутите ставаха седмици секундите дни времето спираше щом погледнех в твоите кафяви очи. Докосването ти ме изгаряше целувките ти ме поробваха превръщайки ме в твой роб. Не исках да заспивам, защото знаех че ще дойде деня и раздялата. Но ето че заспах и сънят превъртя всичко хубаво напред опитвах се да го спра но не можех. Отворих очи почти бе сутрин имахме сасем малко време заедно притисках те силно до градите си. Знаейки, че не оставаха песъчинки в нашият часовник хиляди мисли препускаха в главата ми всичко беше каша, докато не попитах колко още ???  Като чух една минута изтръпнах най-трудно преживяната ми една минута в живота. Но тя изтече дойде и времето за раздялата последна целувка последен трепет студена сутрин бързо такси автобусен билет за ада за мен вратите на автобуса се затварят отделяйки ме от теб вече не те виждам нито теб нито автобуса. Прибирам се в нас в леглото си където теб те няма отново съм сам. Взирам се в нищото търсейки твоите очи твоята усмивка топлата ти прегръдка но ти си на километри от мен   сълзите капят от очите ми неспиращи. Искайки да върна времето да съм в твоите обятия нежно да целувам устните ти да съм щастлив. Единственото което ми остана от теб е спомена.... гласът от телефона. Поглеждам през прозореца и гледам пълната и красива луна която гледахме вчера заедно и се моля един ден отново да се взираме двамата в нея да осветява нашият общ път. Но този път времето да не е едно денонощие едни двадесет и четри часа а да е толкова колкото ще трае моят... нашият живот. И всяка сутрин будейки се до теб поглеждайки те в прекрасните кафяви очи да знам че онази ужасна една минута никога няма да я преживея повече отново и просто да заспя отново без страх че като се събудя теб няма да те има моя сбъдната мечта.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: SMS -> Други
публикувана на: 2018-07-13
прочитания: 45
точки: 0 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход