Начало
XXI век.----
Екранът nотъмнява...
... и отново се показва.
----Картината е непроменена. Жега, крепост, насекоми, отегчен пазач/продавач на билети в ламаринена кутия, решаващ кръстословица. Пазачът шумно изпуска малко количество флатулентен газ, надигайки леко дясната половина от сплескания си от седене задник, примлясва разсеяно без да откъсва поглед от кръстословицата и отново потъва в блаженството на лишения си от съдържание ден.
----
Ново потъмняване на екрана, поседвано от ново просветляване.
Минималистичната ария на насекомите е заглушена от едва доловим конски тропот. Постепенно към него се включва и аморфен облак от далечни звуци, наподобяващи хомогенна симбиоза от човешки викове и животински възклицания. Пазачът и продавач на билети в подножието на средновековната крепост за миг откъсва поглед от кръстословицата, поглежда с незаинтересовано изражение в посока приближаващата какафония, и пaк съсредоточава цялото си внимание върху поредицата празни думи, тръпнещи в очакване да бъдат затворени в квадратните си килии.
Жужящият звуков облак постепенно придобива форма - в началото просто малко тъмно нервно кълбо, потрепващо в ранно-следобедната мараня, но с приближаването си разпадайки се на стотици малки, блещyкащи на жаркото слънце органични частици. Само след няколко протяжни мига хиляди конници, покрити от глава до пети с метални доспехи и въоръжени до зъби с щитове, копия и мечове, стремглаво летят към постъпите на крепостта, крещейки ожесточено. Войните преминават с бясна скорост покрай малката ламаринена кабинка, без дори да забележат присъствието й – нейното и това на безличния й обитател. Човечецът изненадано, но без резки движения, откъсва поглед от заниманието си, без да мърда от мястото си, единствено въртейки бавно глава в неравноделния ритъм на препускащите пред очите му коне. Дългата конна колона се изнизва до последния конник и се отправя към главната порта. Продавачът на билети показва леко глава през малкото прозорче, изпъва врат по посока отдалечаващата се потеря, гледа неразбиращо около половин минута, след което отново безизразно (дори с леко раздразнение) се стоварва върху стола си и хваща химикалката.
От бойниците нa крепостта започват да летят стрели, порещи застоялия въздух със заплашително свистене. Чуват се оглушителни викове, стонове и тътен. Някъде в основата на зида пламва огън и бързо се разпростира навсякъде.
Половин час по-късно освирепялата конна армия, в значително намалял състав, в галоп слиза по склона обратно към подножието. От вътрешността на цитаделата се носят радостни възгласи. Окървавените конници минават с бясна скорост покрай ламаринената будка и се изгубват някъде в далечината. Продавачът на билети надига глава, вдига безразлично рамене, изцъквайки един-два пъти с език и поклащайки порицателно глава, сякаш мъмри наум невръстни пакостници, рисували със спрей по сградата на училище, и зa пореден път заравя поглед в скъпоценната си кръстословица, която видимо го затруднява:
„Името на средновековна крепост, пред която се слага началото на Втората българска държава - шест водоравно” ...
----
Надписи
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me