документално-художествен филм

Сценарий: Тоня Борисова

Режисьор-оператор: Александър Борисов

Продуцент: Фондация \"Сълзица за Вас\"

 България. София. Юни. Зачева се Лятото. Пъстра като връзката балони,  по булевард „Ал. Стамболийски” тече забързана човешка река от пристрастия, безразличие, апатия и надежди...

А в прохладата на Зала „Средец”, понесли букети и усмивки се събират почитатели и приятели на едно древно, непознато докрай и толкова българско изкуство – килимарството!

Изящно и стилно подредена изложба на две поколения творци – Димитър и Мария Велеви: баща и дъщеря. Основа и вътък на един килим, който Природата, без да почива, десетилетия тъче с мъдрост и вдъхновение – нишка по нишка, багра до багра, светлина в светлината, за да остане и грее като живо наследство в душите на младите български поколения.

Ухае на живи цветя и обич! Вглеждам се в нарисуваните с огромно търпение, прецизност и изящество проекти за килими на Майстор Димитър Велев: какъв усет за хармония и мярка! Нали с едничка багра не може да оживее и грейне губерът под пръстите на килимаря! Стотици нюанси на влюбени един в друг цветове трябва да се прелеят, за да изразят глъбината на мисълта и емоцията на твореца, за да докоснат душите ни неговите послания. Хиляди детайли, багри и форми, гребнати с любов от непресъхващия извор на традицията, са разцъфтели в тези неизтъкани килими като магическо заклинание за вярност към родовата и историческа Памет на нашата, древната и непозната Друга, Истинска България! Оная, България, която носим като жилав корен в сърцето си. Корен, без чиято сила няма да се обсипва с цветове и натежава от плод Българското дърво на Живота!

Всички са очаровани, мнозина – изненадани, защото тук и сега стават видими духовните нишки на онаследения талант – с обич, постоянство и отдаденост, от лечебното биле на Изкуството, стрък  по стрък да се вие чудна Еньова китка, дето ще изцери душите ни и опази  порива им да търсят път към Съвършенството на Твореца!

Изкуството – Божествената Тайна,

Вселената, която ни обгръща,

неопознатата до днес Безкрайност,

спирален път към съвършена същност!

А Дарбата е Божи Дух в Пространството,

безсмъртна и грядуща Светлина

обречена – във вековечно странстване

да носи благослов за чудеса!

Да бъде Истина и безгранична Обич;

възторжена и мъдро-търпелива;

да срива с ярост тленните окови

на Грях и Суета, и Горделивост...

С Достойнство, през жарава и страдания,

да следва Мисията своя с Вяра

и в слънчева палитра от сияния

да свети в мрака и да не изгаря!

Какви неведоми сили определят спецификата на творцеския процес? Има ли граници и универсално обяснение Въображението?

 Как вътрешният поглед на художника избира детайлите, намира точната линия и форма; облича ги в цвят; преобръща и трансформира видимото, за да грейне на платното поредното изненадващо откритие за истинската същност на света, в чиито паралелни измерения живеем, заключени в собственото си АЗ или споделяйки богатствата му с другите?

Какъв е кодът за шифрованите послания на твореца към ума и душите на зрителите?

Превъплъщенията на Таланта са изненадващо безкрайни. Истинското ИЗКУСТВО НЯМА ВЪЗРАСТ – ДУХЪТ Е БЕЗСМЪРТЕН!

От микрокосмоса на българския килим в проектите на Димитър Велев, към платната на дъщеря му Мария струи лечебната Светлина на Българското. Лицата на нейните жени и момичета преливат пастелно меки едно в друго, като песенен портрет на Българката! Един килим от характери, емоции и състояния на духа! Очите им са кладенци, в които трептят светлосенките на многобагровите им съдби: до невинното моминство грее огнената хубост на севдата, а превитата в поклон към земята жътварка е и Майката - пазителка на духовното огнище, Жената, щедро раздала сърцето си на деца, внуци и правнуци...

 Мъдра и вечна, Българска красота изпълва залата. И сякаш Старият Майстор невидим снове между хората, улавя светлите нишки на духовните им лъчения и тъче с неувяхващи багри от палитрата на боговете оня Български килим, на който с нетърпелива обич да се връщат ответите от гурбетчийски ветрове чада на България – прегърнати, сърце до сърце, да пеят безсмъртните й песни и се усещат БЪЛГАРИ - ЗАВИНАГИ!

Приятелите се разделят и поемат по своите пътища, гребнали светлина, вяра и надежда от сътвореното с любов изкуство на Димитър и Мария Велеви. Остават картините и неизтъканите килими. Остава ИЗКУСТВОТО!

20.06.2009г.,с.Люти дол 17.17ч.

Филмът е носител на специална награда за принос в опазването на нематериалното културно наследство и плакет на Община Сопот, връчени на МФФ \"БАЛФЕСТ\"-2009, гр. Пловдив