StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,114
   Потребители: 12,429
   Автори: 4,037
   Коментари: 324,940
   Точки: 2,669,733
   Съобщения: 184,234
   Лексикони: 4,508
   Снимки: 10,717

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Завръщане

           Концертът „Завръщане” на B.L.O.O.D. в Джърси се случи точно на първи юли две хиляди двайсет и пета. За целта най- големият стадион Мет Лайф бе опразнен от всякакви конструкции, а извън него улиците бяха затворени и още осемнайсет хиляди гледаха извън стадиона. Това правеше над сто и десет хиляди души без онези, събрали се извън заградените пространства. Дали този път счупиха световният рекорд?    
     Горещината бе накарала не само младите мъже, но и повечето жени да се съблекат голи, тук на този концерт цензура липсваше. Групата беше решила да даде свобода на феновете си и всички над шеснайсет годишна възраст бяха допускани. Ограничаваха единствено внасянето на остри предмети и професионална записваща техника.
В средата на около двеста метра от сцената имаше инсталиран огромен прожектор с биещо сърце, което пулсираше в бяло върху червеното платнище, скриващо сцената от поглед, превръщащо се в голямото готическо V и отново в сърце. Някои правеха връзка с азиатските бяло и червено, червеното бе символ на живота а бялото, на смъртта. Бялото мъртво сърце на Алекс биеше насред всички останали живи днес.
      Пръскачките пред сцената не спираха, дронове летяха над множеството, снимаха и едновременно охлаждаха струпалата се тълпа, разгорещена още повече заради концерта, който трябваше да започне всеки момент. Момчетата обаче се бавеха.
Джаяна, красива млада жена с индиански корени прелистваше на първият ред снимките в телефона си, отпи за кой ли път от водата си и нетърпеливо погледна към сцената. Беше обградена от всякъде от гореща плът, тук долу едва се дишаше, въпреки усилията на екипа да ги разхладят, но нея малко я касаеше жегата или блъсканицата. Искаше да види най- прекрасното създание, раждало се някога, онзи, заради когото бе пропътувала триста и осемдесет километра, само за да го види – Алекс.
Вляво от нея почти по средата на загражденията други две девойки си чуроликаха.
- …Тъкмо са се върнали от почивка, според мен пак са ходили да чукат жени. Ами като си световно известен и имаш толкова пари, какво друго да правиш?
По- светлокосата беше вързала косата си на тила и мокри кичури падаха покрай лицето й. Носеше типичен черен потник и карирана червена пола, черен грим, тъмно червило.
- Уил е бил с тях, а той е женен. Говорят, че ще има дете – отвърна разсеяно другата, триейки на посоки снимки в телефона си, за да освободи място за тези, които сега смяташе да направи на концерта.
- Е, и какво? – тръсна глава другата. – Пък и те не ходят заедно на почивки. Това се случи веднъж в Маями… Ох, внимавай бе! – сопна се на длъгнест мъж, гол от кръста нагоре, който се размина с нея и я блъсна, носещ хартиена поставка с шест бири.
- Заедно ходят – възрази по- дългокосата. – И заедно живеят. В онова призрачно имение, което никой още не е виждал.
- Защото го няма – кимна приятелката й. – Това е за пред медиите!
     Двама с начернени очи с разтечен грим и дълги боядисани в черно коси също се бяха съблекли, застанали по средата на загражденията, целите им тела бяха осеяни с татуировки с вампирски сцени, пиене на кръв и жертвоприношения, като от стара зловеща готическа книга. Зад тях друга група момичета се опитваха да се вместят на първите места, но тълпата даваше отпор. Вече бяха заели местата си и никой не пускаше загражденията. Една жена дори се бе закачила с вериги за металните пръчки, за да не я отнесат. Земята под краката на многохилядното множество буквално трепереше.
     Басовете тътнеха в гърдите на многохилядната публика, музика още нямаше, само глухо предизвестие за предстоящият взрив. 
Лек вятър полъхна и накара червеното платнище да се набразди като повърхността на вода на самотно езеро, разхлади за миг събралите се, секунда по- късно отново беше непоносима жега, блъсканица и шум.
     Младите последователи на B.L.O.O.D. се настъпваха и удряха се един в друг, по- ниските от сега проклинаха съдбата, че не можеха да виждат добре сцена, работниците пъплеха отпред като охлюви и разнасяха кабели, стойки и всякакви други съоръжения, подготвяйки сцената за концерта. Камери снимаха, изливаха се литри вода и бира, жегата скоро щеше да достигне връхната си точка.
 
      И тогава нещо накара всички да застинат. Над празният стадион се разнесе гласът на Алекс, усилен многократно с тези най- нови техники и скъпо оборудване. Струпалото се множество се заозърта, въртяха се и се оглеждаха, опитвайки се да го открият, въпреки очевидно той да не беше там.
Хората не разбираха думите му. Това не беше нито един говорим език, който някой от присъстващите, фенове или работници познаваха.
     А гласът му беше покварващо нисък, злокобен, нареждаше нещо изричайки всяка дума тихо, бавно и внимателно, сякаш искаше да им я внуши, дори тези смъртни да не проумяваха значението.
Сетне изведнъж гласът му секна и отново се чу фонова музика, хората се развикаха. Очевидно беше, че групата само ги дразнеше. Всеки път протакаха, правейки чакането непоносимо за феновете.
Но после излизаха и възнаграждаваха събралите се там в тяхна чест с невиждан залп от емоции. Сцената гореше зад тях, а петимата млади и изпълнени с онази първична и необуздана енергия мъже ги вдигаха в облаците, караха телата им да тръпнат и душите им да стенат.
     Да, това бяха B.L.O.O.D., можеха да изкарат наяве най- страшните ти кошмари и да те погребат под тях. Да накарат ежедневието да изчезне и да те въведат в своят свят на мрак, да посеят насилие в живота ти.
 Заедно с това имаше много кръв и похот, много несбъднати мръсни желания на женскатa част от почитателите им, някои от тях дори не слушаха за какво пееше Алекс, просто стояха там и го изпиваха с очи.
 
     Още двайсет минути бяха изминали, от бандата нямаше и следа. Групата мъже вляво надигнаха ропот и няколко минути се скандираше името на групата, след което още няколко литра бира бяха оползотворени от въпросните. Единият от тях в момента се натискаше с ниско изрусено момиче в пола и с изскочили цици над стегнатият потник, който по- късно реши, че й спарва в жегите и хвърли някъде. Момчето с бирата се възползва и в момента двамата разменяха телесни течности малко встрани от скандиращите.
Сцената мистично просветваше зад платнището, което си висеше там и скриваше публиката от така желаните петима изпълнители.
     Този път обаче концерта не започна с музика. Нямаше крясъци на гарвани, нямаше огнени експлозии. Глъхнещите басове малко по малко спряха да се чуват и публиката помисли, че бандата най- сетне щеше да излезе. Вместо това откъм сцената се чу жестоко раздиране като от плат, и наистина пред очите на смаяното множество червеният плащ бе разкъсан, а от цепнатината в него изпълзя червенооко привидение.
Алекс се беше хванал за разкъсаното платнище и се издигна още нагоре за да могат всички да го виждат, камерите уголемиха образът му на видео стените, очите му бяха естествено червени, ярки като кръв. Хората бяха занемяли при тази гледка, когато той подобно огромно черно насекомо се провря между гънките плат, изгледа всички с неприкрита свирепост и най- сетне изкрещя в микрофона, прикрепен за опръсканите му в кръв дрехи:
- ДАЙТЕ. МИ. КРЪВ!
Целият стадион гръмна и платнището се свлече, разкривайки готовата сцена, където останалите от бандата започнаха да свирят и прожекторите окъпаха множеството.
- Боже мой, боже мой, това е Алекс, върнаха се! – пищеше момичето с вдигнатата на тила светла коса и клипът, който заснемаше се размазваше, докато тя подскачаше от вълнение.
Тълпата мигом се спусна напред и хората се наредиха плътно пред заграждението. Имаше опънати надписи с провокации, вампирски зъби, някои бяха изрисували лицата си с червена боя, други носеха маски. Имаше една групичка облечени изцяло в латекс и кожи, един от мъжете беше с маска за цяла глава с цип на устата, жена в кожен корсет го дърпаше, от врата му висеше верига и тя го третираше буквално като куче. Алекс изкрещя нещо, тя го подритна за да го свали на колене и се обърна към сцената, сочейки към вампира с дългият си черен маникюр.
- Мой си! – извика и щракна заканително със зъби.
     На първият ред имаше една млада жена, която очевидно бе дошла без компания, твърде смело да се набута с всичките си петдесет килограма сама в това свърталище на насилието. Жената обаче не изглеждаше изплашена, носеше яркочервени лещи и се бе оборудвала с множество вериги и кожени гривни. Когато вокалистът запя, тя закрещя заедно с него и малкото й лице се изкриви до неузнаваемост, сякаш звяр се показа изпод него.
Това бяха хората, демони с лицата на смъртни, и Алекс много добре ги познаваше, нищо не можеше да го заблуди вече.
Той тичаше по сцената и жените в публиката се надпреварваха да се събличат, опитвайки се да го съблазнят. Знаеха, че той беше сам, нямаше си приятелка, това беше техният шанс.
     Алекс беше тъй невероятно съвършен, всичко, което един мъж трябваше да бъде. Силен, висок, с перфектно изваяно тяло, като да не бе смъртен а самият бог. Наоколо имаше хубави мъже, но той беше на друго ниво във всяко едно отношение. Фенките си умираха за стегнато му тяло, добре оформените му гърди, корем и ръце, това така съвършено изпито лице и черната коса, която му придаваше зловещо излъчване, сякаш бе възродил се лорд от мрачните векове. Как беше възможно да няма нито един недостатък, питаха се жените. Защо всички мъже не бяха като него?
Начинът, по който държеше стойката на микрофона и я накланяше, извикваше асоциация за женско тяло, над което се надвесваше, всяка една тук умираше да го поеме между краката си и да прави с него невъздържан див секс. Алекс знаеше това, нарочно ги измъчваше, нарочно разпалваше огън в тях и ги чакаше сами да изгорят в него.
 
     Уил притича от лявата до дясната част за да смени Честър, хората започнаха да скандират неговото име и той не можа да прикрие усмивката си, вдигна ръка за да ги поздрави и огнените крила, които беше прикрепил на гърба си започнаха да се отварят, докато не се разпънаха напълно и достигнаха всяко три метра от основата на гърба му. Уил беше второто предизвикателство за вечерта, каквото и да облечеше здравото му тяло изпъкваше и не, че той го демонстрираше, но си личеше как вниманието му харесваше. Група момичета вдясно се развикаха, когато той премина покрай тях, но в тази суматоха бе абсурдно Уил да ги чуе.
     От „Финикс” скандиранията се смениха на „Честър”, докато светлокосият стъпи на допълнителната платформа, издадена пред сцената и вдигна китарата си към тях като да бе огнестрелно оръжие. Камерите се обърнаха към него и образът му изгря на видео стените, които бяха инсталирани освен на сцената и на няколко места по стадиона, както и на стените извън него за да могат всички присъстващи да гледат.Неговите зъби бяха изкуствени, но все пак изглеждаше свиреп с тях, отиваха му.
    Музиката разтърсваше присъстващите, загражденията се тресяха, финият дъжд от дроновете продължаваше да се сипе върху публиката и да изчезва още преди да бе достигнал разгорещените тела. Слънцето сипеше жарките си лъчи върху и без това скупчилите се и разгорещени поддръжници на бандата, докато сцената бе забулена в мрак и само прожекторите осветяваха петимата членове на B.L.O.O.D. Секс, кръв и рок енд рол, както и много алкохол. Тази музика от край време осъждаше здравият разум. На кого му беше притрябвал изобщо?
 
     Уил се върна на мястото си и сега Майк излезе напред, онази, закачена с вериги за загражденията притаи дъха си, гледайки към него и веднага насочи камерата на телефона си към басиста на бандата, който не я забелязваше, но самото му присъствие там бе достатъчно за нея.
     Майкъл се бе привел над китарата си и за разлика от останалите басисти, той сякаш водеше борба с нея. Дърпаше струните с такова ожесточение, сякаш се опитваше да я накара да надвика всички други на сцената. В резултат на това ръмженето на бас китарата му накара гърдите на младата жена да завибрират, а с това и останалата част от тялото й. Тя събра краката си и в този момент благославяше блъсканицата около себе си, за да не забележат всички възбудата й.
Как бе възможно той да бе толкова перфектен? Жената продължаваше да снима, гледайки над екрана на телефона си как по връхчетата на черна коса бяха започнали да се образуват прозрачни капчици, които се отрониха когато Майк замахна гневно с китарата и притича още няколко крачки по- близо до средата на сцената. Той беше перфектен, мислеше си момичето, сценичните черни дрехи очертаваха стегнатото му тяло, той не беше мускулест като Уил, но имаше идеално оформени ръце, тя всъщност никога не си беше падала по мускули.
     Майк беше лидерът, той ръководеше тази банда, той дърпаше конците и тази безкомпромисност я подлудяваше, искаше й се да му каже, че би сторила всичко за него, стига да й отделеше само минута от времето си. Би умряла за него. Категоричността в тези изумрудени очи, решителността в погледа му, самите му движения – Майкъл беше роден лидер.
Роден на осемнайсти януари 1989 той беше козирог, роден и отраснал в Ню Джърси. Основал бандата на седемнайсет, първият им сингъл „Обречен” излиза през следващата година. Майкъл Джеймс, кръстен на баща си, Джеймс се казваше биологичният му баща, за майката нямаше информация. Никой никога не ги бе виждал, нито чувал нещо за тях, за това феновете спекулираха, че или е бил изоставен и осиновен, или те са мъртви. Или просто си живеят щастливо и Майк не иска да разгласява нищо за семейството си. Но пък да не се чуе нищичко за тях нито веднъж? Жената твърдо вярваше, че той ги бе изхвърлил от живота си заради нещо непростимо.
Майк беше 186 висок, караше огромен пикап, форд като че ли, беше поръчан специално за групата и премодифициран за техните изисквания, лого нямаше, но бе внушителна машина. Бандата идваше с него по концертите, когато не бяха с буса, дизайнът на който също бе изцяло създаден от Майк.
Той рисуваше обложките на албумите им, пишеше текстовете, свиреше, създаваше дизайн проекти, обзавеждаше, а освен това се грижеше за групата като да бяха негови деца. Той беше перфектният мъж и всяка жена би убила да бъде именно неговата жена, да живее с него, да износи децата му, дори за мимолетен жест и внимание от негова страна. Макъл беше джентълмен, мъж с обноски, сдържан дори когато му идваше да убие някого, къде днес се намираха такива мъже? Изкарваше емоциите си на показ единствено чрез музиката.
Точно  за това тя идваше по концертите им, за да наблюдава тази коренна разлика в поведението му. Яростта по това красиво лице, огънят в зелените му очи, движението на това така добре поддържано тяло, докато свиреше и водеше бандата си. Тя знаеше всичко за него, бе свалила и принтирала всяко едно интервю, имаше готик бележник, в които събираше негови цитати, няколко от които татуирани на кожата й заедно с кървящото лого. Нямаше човек, който да познава Майк по- добре от нея, мислеше си, да го разбира. Истински я натъжаваше, че тя бе само сянка насред многото други в очите му.
     Младата жена не веднъж му бе писала, харесваше всеки негов пост в социалните мрежи, беше настроила телефона си да звъни дори посред нощ, ако той публикуваше нещо. Имаше фен страница за бандата, отделно личен блог, където пускаше свои неща, вдъхновени от B.L.O.O.D., и въпреки всичките си усилия, тя на практика живееше за него, бе преживяла всяка песен и приела лично всеки текст, Майкъл не я забелязваше.
     Тя почти се разплака, стоейки там и опитвайки се да го види от многото протегнати ръце. Дронът пръскаше над главата й и фините капчици се обединяваха по голите й рамене и се стичаха по кожата й, тя бе благодарна, че Майк бе наредил това за тях, беше поласкана, че водата, която той бе поръчал да пуснат над стадиона сега валеше върху нея. Това, някак, колкото и мимолетно да бе, я сближаваше с него.
Всички пари, които бе пръснала за албумите и останалите стоки на бандата, всички часове, прекарани да следи всичко, ставащо около тях, всички проведени спорове с недоброжелатели, ожесточено защитавайки любимата си банда и него… Може и да бяха напразни, но дълбоко в сърцето си младата жена усещаше трепет всеки път, когато го погледнеше, това тя не можеше да промени, не се и опитваше. Щеше да го следва до смъртта си, а после, ако имаше късмет, може би щеше да го види и да му каже как би му принесла в жертва душата и сърцето си.
     Малко по- встрани, по- централно към сцената, на предния ред група момичета се бяха разсъблекли и дори не носеха сутиени. Бялата им кожа се открояваше на облечените в черно, Алекс няколко пъти ги подмина, но накрая се спря и със закачлива усмивка констатира, че не на всички жегата им понася. По- назад и по- вляво двама бяха застанали отпред и отзад на млада жена и я оправяха направо в тълпата, събличайки я и влизайки в нея под ред. Някои се забавляваха, на други им беше зле заради жегата, но със зъби и нокти се биеха охраната да не ги изведе, не можеха да пропуснат този концерт, пък ако ще да беше последен в живота им. Имаше такива, които бяха дошли да се забавляват, имаше и фанатични фенове, предлагащи да пренесат живота си в жертва, имаше и момчета, които бяха дошли повече за да се уредят с чукане, отколкото да гледат концерта. По- назад оставаха онези, на които не им се проливаше кръв, те пиеха бира и пропускаха онези блясъци в очите на членовете и думите им, които момичетата от предния ред попиваха.
- Джърси! – Майкъл остави китарата си да виси на рамото му и извика към събралите се, сърцето на момичето с веригите прескочи един удар. – Липсвахме ли ви?
Одобрителен рев.
- Специално за вас сме написали нова песен, искате ли да я чуете?
Широка усмивка се появи на лицето му при тяхната реакция, сетне Майк се поклони на Алекс, който зае мястото си зад микрофона и застърга по китарата докато пееше.
Въздухът в напредващият следобед се взриви и завибрира, сетивата на присъстващите се изопнаха, музиката се чуваше далеч извън Мет Лайф, сякаш целият Джърси сега бе там в тяхна чест.
 
     Безсмъртни бяха, в това бе сигурна тяхната фенка. Докато сълзи преливаха от очите й, тя гледаше петимата си идоли, които може и да бяха на по 36 но вече бяха легенди. След петдесет, сто години може би нямаше да ги има, но те винаги щяха да бъдат живи в сърцето й, а тя щеше да се погрижи и някой друг да носи музиката им като дамга на съзнанието си.









Измина много време от последната публикация, ако щете вярвайте, причината за непубликуването ми е работа. Сега успях да поседна и да набримча събраните идеи за да довърша започнатото.

Лято 2020 се очертава скучно за нас метълюгите, рок фестовете се отменят, пътуванията се забраняват, на бар не можеш да идеш а навън жегата може да убие не само вампирите. От друга страна, сами си го докарахме това положение, освинвахме се хилядолетия наред, на Земята й писна и се обърна срещу нас. И това е само началото.
Пазете се, слагайте маски и спазвайте дистанция, дори да няма вирус на никой не му е приятно да го ръгат в ребрата докато пазарува. И си заключвайте вратите, вампири има не само в Джърси (;_;)

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2020-07-12
прочитания: 25
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход