StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,126
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,685
   Точки: 2,658,159
   Съобщения: 157,023
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Защо се случи така. (1)

Те влязоха в апартамента, но нищо не се чуваше. Бяха притеснени, защото нямаха връзка с нея от дни. На шкафчето в коридора имаше плик, на който пишеше "Обичам Ви! Простете!". Светлана отвори плика и зачете следното:

"Когато четете това, със сигурност няма да сте на себе си. Знайте, че не исках да Ви го причиня. Не исках да изпитате този шок и болка, която Ви причинявам. Не го заслужавате, но аз го заслужавам. Заради себе си. Винаги искахте да съм щастлива, мое скъпо семейство. За това, приемете решението ми да напусна този свят за момент и да се преродя отново. Приемете решението ми сега да лежа студена и с усмивка, защото това е, което наистина искам. Вие за нищо не сте виновни, просто аз съм си такава. Този свят, този прекрасен свят, в който живеем, нашия семеен свят е мечта на много , които не съм аз. Но другия ми свят, светът, в който не сте само Вие, а съм и аз, като член на обществото е непоносим за мен, въпреки, че погледнато през Вашите очи е хубав. Но не е. Светът ми на болка и отчаяние, на емоционални проблеми и разочарование ме погълна и тъмнината ме обгръща. И потънах. Потънах. Потънах... Сега душата ми се рее във Вселената и свети за Вас. Нека бъда Вашата светлина, въпреки, че сега Ви обременявам с тъмнина. Не и позволявайте да Ви обгръща. Знайте, че Вие притежавате светлината, която и аз и тя е по-силна от всичко останало.
Този свят не е за мен, любими мои хора. Аз се научих да лъжа и мамя, научих се да предавам и да греша непростимо. И се увлякох до там, че дори и да исках да спра, всяко мое действие причиняваше по някоя разруха. Знам, знам, че звучи глупаво, но за мен е много важно. Горчивата топка в гърлото ми става все по-голяма. Хората в този свят са лоши, е, не всички, но повечето. И осъзнах, че съм една от тях. Това не мога да понеса, за това се само наказвам. Още един признак, че съм лош човек е, че Ви причинявам това, но знайте, че така е редно за мен.
Обичам Ви безкрайно много, любими мои! Обичам Ви! Знайте това.

Подпис: Изстиналата"

Веднага се втурна в хола и се строполи на земята. Там, на дивана лежеше тя, усмихната, с отворени очи и бледа. Не дишаше.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-29
прочитания: 191
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход