uFeel.me
Зад аватара
Автор: cefulesteven,  6 март 2011 г. в 14:22 ч.
прочити: 362
Той сърфираше на няколко места. И тя сърфираше на няколко. Срещаха се на едно от тях, и това място отбягваха, когато не искаха да се срещнат. Див интелектуален танц до зори беше често. Често на зазоряване й се привиждаше, че вървят край ботаническа градина на морски бряг, тя държи в едната си ръка обувките си на високи токчета, а с другата - неговата ръка. Плискаше лицето си, за да изгони видението. Уморена слизаше и запалваше колата. Нарушаваше правила и отговаряше злобно на ругатните. Иначе изглеждаше толкова миловидна. Крехко врабче с тъмноруса коса. Малко отнесена понякога. Имаше чаровна усмивка и едно накривено зъбче. Той - аватар неандерталец. Изглежда - рисуван от него самия. Някъде тя имаше телефона му. Имаше и колики понякога. Няколко злобливи ухажора. Пренебрегнати. Доста повече бяха тези, които и пренебрегнати я обожаваха, но я караха да се чувства по-самотна. Нея обожаваха, а лягаха при съпругите си. Нямаше проблем да е при нея, ако пожелае, само да пожелае, но на повече от това не можеше да се надяват. След безсънните нощи работеше подсъзнателно. Добре се справяше, почти винаги по-добре, отколкото ако цялото й съзнание беше впрегнато в дейността. Боеше се, че ще направи някаква грешка. Движеше се сънувайки. Неистова сила я влечеше към компютъра. Искаше отново да сърфира. Също като алкохолик, който е пил цяла нощ и не смее да отрезнее. Така се чувстваше. Знаеше, че и с него е така. Неистова сила го влече към служебния компютър. Бори се с нея като с демон. Понякога се поддава на изкушението. Признавал й го беше. И да не беше й го признавал, тя го знаеше. И с нея беше същото. Мислеше за него. Знаеше, че и той мисли за нея. Какво се криеше зад неандерталеца? Възбуждаха я предположенията. Обгръщаше я възбудата. Полепваше по очите й, изпълваше съзнанието й. Плаваше в нея, в лепкавата мъгла, в която се губеше. В нощния клуб си намираше някоя или някой, но по-недействително ги чувстваше, отколкото срещата с него във виртуалното. Гризяха я лудости, подобни на термити. Толкова лесно беше да му позвъни. Не искаше да го загуби. Ще го направи като всички останали. Ще разбие илюзията. Разстоянието създава. Правят секс интелектите им. Докосват милион пъти повече клетки, отколкото могат да докоснат телата им. Освобождават се от всички форми. Толкова е по-различно. Няма да го затвори в тяло. Няма да вдъхне миризмата на чорапите му. Няма да го чуе как се секне в банята. Няма да ограничи свободата си или свободата му. Не, не иска да бъде разочарована. Все така се е случвало. Няма да го превърне в съчетание на мили недостатъци. Няма да е като останалите. Няма да го изгуби. Не.

Неусетно стана. Изчезна привличането. Играеха си на приятели, или наистина бяха? Опомняше се учудена. Питаше се как се е стигнало до там. Не можеше да си отговори. Чувстваше се ограбена, после си казваше, че е било за добро, че дълбоко в себе си е искала точно това. Вече не я възбуждаше въпросът какво се крие зад неандерталеца. Може да е плешив, дългокос. С бузи или остри скули. Може да има брадичка и огнен поглед. Или силни диоптри. Не се държи като грозен, но в интернет всеки може да бъде различен. Изпитваше желание да го види, просто защото беше естествено. Вече мина повече от година, откакто си пишеха. Имаше и лични бележки, и интимни откровения. Десетки пъти бяха на границата да се срещнат и да се любят. Сега й остана само любопитството и правото все пак да го види.

Злополуката с него я хвана по време на командировка в друг континент. Не можа да повярва. Денят й мина като всички останали. Беше загинала част от нея, а тя се чувстваше цяла. В самолета на връщане си представи стаята и компютъра. Креслото, очите й, които очакват от монитора познатото, а то безвъзвратно беше изгубено. Разплака се със затворени очи.
С месеци не включи компютъра.
На четиридесетият и втория ден след смъртта му вървеше по улицата, на която той беше живял. Надяваше се да види некролога, да види лицето му.
Некролога видя, но не и лицето му.
Вместо снимка върху него беше отпечатан аватара му.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me