StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,070
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,862
   Точки: 2,648,574
   Съобщения: 156,064
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Живот ли беше, та да го разкажеш...

            Пуста орисия!...
            Беше на тринадесет, когато майка й се самоуби. Издъхна в ръцете й... „Свръх-доза!” - така казаха лекарите. Тогава не разбираше, но го изживя тежко. Не помнеше баща си, беше ги зарязал още преди да се роди. Намрази го, без да го познава... Разрови се из шкафчетата и откри няколко пакетчета бял прах. Искаше да тръгне с майка си за оня свят и... Едва я спасиха... Баба й я прибра, но Теди не искаше да стои там, в това малко и тъпо село, където всички живееха само с клюките и козите. Една вечер избяга и заскита по улиците на градовете с тайфа наркоманчета. Скоро загуби и девствеността си, а по-късно и невръсния зародиш в утробаа си... Баба й я откри с полиция, пратиха я да се лекува... Стискаше зъби, но когато взе паспорта си, отново избяга, но този път в столицата... Живееше където й падне, ядеше огризки. Въпреки това намери начин и сили - яви се като частна ученичка и взе диплома за средно образование, но не успя да си намери работа. Дълго мисли и отправи поглед към чужбина. Съзря и обява за Испания. Търсеха момичета за гледане на възрастни хора и сервитьорки в някакъв голям ресторант. Без да се замисли, тръгна на път, но друг беше избрал изход за съдбата й и я изпрати на майната й, дето се вика, а после удави своята и нейната мъка в алкохола...
            - Боже, ти, в който не вярвам, защо съм такъв индианец? – промълви Теди, надигна се едва след поредния побой, погледна в огледалото синините по лицето си и добави - Дай ми само лула и томахавка!... Готова съм сама да заровя скалпа си в миша дупка!...
            Мразеше се!... Мразеше живота си и най вече оня гаден боксьор, в който повярва. Биеше я всяка вечер, изнасилваше я и се превърна в неин сводник. Пращаше я първо в една малка уличка, дълга двадесет метра, но с шест бара на нея – най-пропадналото място във Валенсия, а може и в света. Собственичките на всяко заведение - коя от коя по-дърти, злобни, алчни и грозни бивши проститутки, искаха своето... Полицията? Тя беше безсилна и нямаше как да помогне на Теди - нейният пазител беше взел паспорта й и лъжеше, че е настойник на това красиво, миловидно момиче... Никой не й мереше наркатотика – кокаин и хероин на поразия, за които харчеше по двеста евро дневно.Трябваше да бъде дрогинара, за да понася мръсните ръце на похотливите мъже, които я мачкаха като парцал и се гавреха и с тялото, и с душата й. Иначе нямаше как да оцелее... Когато сводникът разбра, че го лъжи с парите и бройката клиенти, побесня. Така я преби, че после лежа четири дни в болницата... Когато излезе оттам, използва отсъствието му, претърси всичко и намери случайно паспорта си. След това даде показания в полицията и вкара боксьора в затвора. После стана господар сама на себе си. Трябваха й средства и то много, за да се върне в родината си и да почне живота си на чисто. И тя ги събра, с цената на много лишения и унижения...
             Не вярваше вече на мъжете. Намрази ги, не можеше да ги търпи въобще, но ги гледаше нагло в очите, готова да ги убие с поглед. Дори си купи на черно пистолет и беше готова да застреля или някого от тях или себе си. Така стана покровител на една от румънките, в която без да иска се влюби. Откупи я с доларите, които имаше, а тя за благодарност й се отдаде. Не повярва, че се превърна в лесбийка, но в средата където беше, но в живота, който водеше, нямаше друг начин, нямаше друг изход... Едва не умря от мъка, когато момичето изчезна... След една седмица я откриха в някаква канавка, извън града - пребита, обезобразена, изнасилена, надупчена с няколко куршума, с множество прободни и прорезни рани... Тогава се уплаши за първи път. Не каза на никого нищо. Събра набързо багажа си и хвана първия самолет...
            - Бабооо, аз съм!... Не ме гледай така!... Върнах се... Тук съм...
            Старата жена я гледаше и не вярваше на очите си... Пред нея стоеше млада красива жена и само пъстрите като есенни листа очи я издаваха. Дори гласът беше някяк си улегнал, сериозен, а не така лигав и дразнещ като някога... Очите й се наляха със сълзи.
            - Теди... Божеее!... Доживях...
            После премаляла се свлечи на земята... Внучката я прегърна нежно, целуна я и рече:
            - Аз... Аз... Нека остана! Никъде повече няма да бягам... Бабо, нужна си ми... Трябва да оцелея... Помоги ми!...
            - О, мила моя! Работа тук колкото искаш...
            Теди се усмихна. Не беше го правила с години. Беше пораснала и физически, и психически...
            Зае се първо с почистване на къщата, после с двора. Дори посади цветя отпред пред прозореца, а след месец откри заведение за кафе и чай с печени кифлички и банички...
            Старите хора в селото бяха благодарни на това мило момиче и го благославяха. Те не се интересуваха от миналото й, виждаха настоящето и вярваха в бъдещето й...


Рая Вид, 01.11.2015
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2015-11-02
прочитания: 322
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход