StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,055
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,411
   Точки: 2,649,170
   Съобщения: 152,462
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЖАБА В ДАМАДЖАНА

 "Джаф, джаф, ей, ти, да, точно ти, джаф, ама погледни насам деее... Ето ме! Тук съм! Не в деколтето, а в чантата, глупчо, в чантата, която се люлее до него... Пфу, тъпчо, ама съм свикнала, джаф, отдавна съм свикнала. А какъв красив пич ходеше до него, лелеее. Със сини очи, благородно изражение, на което дори клепналите уши придават допълнителна доблест! А каква походка, джаф, как само царствено люлееше опашката си... 
 Е, изпуснах го това бонбонче... Ама ако бях като него, да тичам, как щях да го гризна сладко по едното ухо... Ех, мечти, мечти...
 
 Опссс, писнало ми е вече!... А, добре, само гледат, лигавят се, ама не посяга, джаф... Пфу, кога ли ще ухапя някоя такава, да усетят, че и в мен живее вълк! Нищо, че съм кило триста двадесет и пет грама чист сексапил...  
 Ооо, пак бутик... Обичам си моята, ама ето, джаф, че пак нови панделки оглежда... Триста долара? Е, кичозно е, за тези пари бих купила онази розовата каишка с дългото поводче! Ама кой ли ме пита мене, джаф... Най-малкото, тя... А колко си я обичкам, но как ме дразни понякога. Като сега!  
 Ето, че пак пустото червило се е настанила до дупенцето ми и само ме ръчка под опашката... Не обичам да го правя, но ще пръдна, че само тогава, миличката ми, джаф, ме вади от чантата, докато тя се измирише. Ама и липсва моето чувствително носле, та няма как да знае, че това никога не става джаф, джаф, джаф...
 Опс, направих го, а тя от притеснение дори изхвърча направо от бутика... Е, останах си без нова финтифлюшка, но и без това си имам стотици вече, а тази беше и грозна. Ооо, пак ме прибира в чантата, джаф, а как ми се тичка около нея... 
 Олеле, ей тия вече ще ме олигавят... "
 - Яааа, какво сладко пухче... Може ли да го погалим, молим ви, госпожо, много е сладурско, като играчка е...
  "Е, тука ме ядосаха! Играчка ли? Ще ви дам една играчка, само да ме докоснете..." 
 - Разбира се, момичета. Но нежно, защото Кокона е фино същество...
 - Да, госпожо, искаме само да погалим тази пухкава топчица!   
 "Сега пък топчица, джаф... О, и ме галят... Е, лош късмет, момичета... "
 - Колко е пухеста, мека, топличка... Истинска сладурана! Аууу, ухапа меее...
 - Кокона, какво направи? Та кръвта на тези момичета може да е пълна със зарази... Ех, че си непослушна, сега пак при чичко доктор трябва да те водя...
   "Обичам я, но понякога наистина е много досадна! Ветеринар? Пфу, гадост... "
 - Чу ли я тази дърта брантия, какво каза, муци? Чудовището й ни нападна, а тя за него единствено мисли... Гадно и подло същество. Като звяра си!  
 
 - Оф, стига дее! Не виждаш ли, че ми изтича кръвта в момента, ето вече втора капка изби... Дали наблизо има болница, че ще припадна? И дано не сънувам кошмари с този демон от чантата. Сега, като си помисля, още като приближавахме, то ни гледаше подло и зло, като... като... Като жаба в дамаджана!... 
 
28.06.2019.
 
Георги Каменов

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-09-30
прочитания: 35
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход