StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,065
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,432
   Точки: 2,649,236
   Съобщения: 152,601
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Юнзула

      Бременна съм - помисли си Юнзула. Най-сетне ще се сдобия с рожба. Закъсняваше й с повече от месец, а това за нея си беше верен и сигурен знак. Не бе имала никакви контакти с мъже през целия си живот и може би точно затова твърдо и неотклонно вярваше в непорочното зачатие. - Ще бъда втората Дева - разсъждаваше трескаво тя. Сребърната! Нека така да ме наричат. Вече си представяше как държи новороденото в ръце и лицето й грее с неземна усмивка. Момченце ще бъде - настояваше пред себе си Юнзула. И зная как да го кръстя.

       Родена беше от майка с напреднал рак на гърдата, но първоначално това не й се отрази физически. Майката почина, когато Юнзула навърши две годинки. До последно стискаше с ръка артерията прегризана от тумора. Накрая я пусна и кръвта бликна с цялата си ярост, къпейки тавана в огромни червени петна. Юнзула помнеше този страховит последен миг на майка си, оставил я завинаги сираче. Живот без Флора /така се казваше майката/! Малко поотраснала, детската й мечта беше да стане балерина. Дори я записаха да учи балет. Но тук започна нейното гръбначно изкривяване. То все повече и повече се засилваше и накрая гърбът й се превърна в една чудовищна гърбица. А някои казват, че гърбавите носели щастие. Други - че гърбавите гробът ги оправял. Кой прав, кой крив - иди че разбери.

         Поотраснала, Юнзула се реши и отскочи до Петрич. Искаше да се срещне с Венга - пророчицата. Но голяма тумба чакаше пред портите на сляпата всевиждаща. Юнзула плахо се приближи и чу Венга да я вика. - Чедо, ти ке влаяш първа. Нали Юнзула ти викат. Така девойката бе оставена да пренощува в една от одаите на Венга. Слепицата я предупреди, че нощем вика духове и те идват, за да разговаря с тях. - Ти не се плаши, те лошо нема да ти сторят. - Абе майката ти носеше име на цвете. Пусто цвете, защо не се сещам за името му - завайка се Венга и затропа тежко с бастуна си. - Ама тук е сега вуйчо ти. Антон му викат. И те гледа.  Юнзула не се сещаше да има вуйчо. Бяха пропуснали да й кажат, че той е умрял на две годинки от менингит, когато тя още не е била родена. Когато се разделяха Венга я прегърна и се разплака.-  Много ке патиш в края на живота си, Юнзула! -  й прошепна тя.

          А ето, че всичко се нареждаше. Случва се и на Венга да бърка - помисли си Юнзула. Но пустата й бременност се проточи. Минаха няколко години, а тя все бременна ходеше. На доктор да иде - той какво ти разбира от такава специална бременност - непорочна! Няма да оскверни младенеца си.        

          Надеждата й даваше опора и криле. А и коремът й се бе подул и никак не искаше да спадне. Да роди на 78 години - това ще си е постижение. Такива неща само в библията са ставали - разсъждаваше Юнзула и вярата й в утрешния ден растеше...!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-10-09
прочитания: 99
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход