StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,067
   Точки: 2,656,635
   Съобщения: 153,899
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Втори шанс / първа част /

Всички сме чували израза " Когато една врата се затвори, друга се отваря. "
За нашия герой Ивайло, тази врата направо го цапардоса в лицето. Той беше на 42 години. Живееше в малък град. Беше романтичен, поет, меломан, душата на компанията. Женен за Надя, красавица на която индианското ú име бе "вечно недоволна". Така си я наричаше Иво. Тя се цупеше, а той си я обичаше такава. Приятелите отдавна се бяха отказали да му отварят очите. Нямаха деца, да не си развали фигурата любимата му. Това най- много му липсваше. 
Беше търговски представител на една компания и много пътуваше. Междувременно Надето не скучаеше. И както се случва в малките градчета, клюката довя до ушите на нашето момче подлата вест. Съпругата му нито се оправдаваше, нито се молеше. Стегна си багажа и го напусна заради по- млад и по- богат мъж. Чувствата, ако ги е имало въобще, отдавна бяха отлетели. 

"Ами сега?"- се питаше Ивайло. Изведнъж се усети остарял, самотен с душа празна и тъжна.
Какво прави изоставеният мъж?
Започна с безкраен запой, първо с приятели, после сам. Със жените беше всеяден, не подпираше. Дори имената им не помнеше. Всички се тревожеха за него. До кога така? Мина през всички фази на самосъжалението.
Една сутрин се събуди в болница след пиянско пребиване, за което нищо не помнеше. Явно беше ударил дъното. И сам знаеше, че така не може да продължава.

Когато го изписаха от болницата, вече имаше някаква идея за промяна. Спря от раз алкохола и цигарите. Първите дни не знаеше на кой свят се намира, но оцеля. Изпитваше неистова нужда да пише стихове. Буквално валяха. Не ги редактираше, оставяше ги сурови и първични.
Взе си карта за фитнес, спазваше режим. След два месеца беше като нов. Сега изглеждаше и се чувстваше много по- добре, отколкото когато беше с Надя. Дори тя го забеляза. Започна пак да върти опашка около него, но Иво вече не я желаеше в живота си. Беше ú простил, но не забравил за болката.
Имаше нужда от такава жена, която ще  го завладее, да му даде криле, да го дърпа напред и нагоре, да върне усмивката му, да му създаде уют, да го дари с дете. 
"Дали имаше такава? Ще я познае ли?"

Веднъж, когато пътуваше служебно до близък град, влизайки в една банка, две топли кафяви очи го върнаха много години назад.
Това бе Тя. Неговата хубава Елена.

/следва продължение/

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2012-11-19
прочитания: 531
точки: 68 (виж далите точки)
коментари: 10 (виж коментарите)
препоръчано от: 28 (виж препоръчалите)

Вход