StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,677
   Потребители: 12,309
   Автори: 3,977
   Коментари: 302,706
   Точки: 2,624,410
   Съобщения: 124,363
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Времето

 Времето е основно понятие във физиката и четвъртото измерение в пространствено-времевия континуум. Според Теорията на относителността на Айнщайн, има 3 пространствени и едно времево измерение. Това можем да намерим в Уикипедия. То е достатъчно, за да разберем, че времето е колкото просто, толкова и сложно нещо. Има толкова фрази за него: "времето лети"; "времето се изнизва като пясък между пръстите"; "времето е пари" и т.н. Неговата простота е свързана с ежедневието ни - имаме го за даденост и се сещаме за него, когато бързаме за някъде, когато не ни стига да изпълним задачите си за даден период... Аз обаче се сещам за случаи,  които показват, че то ни е дадено точно до секундата свише, че е изключително  точно  разграфено - ако има да се случва нещо в някоя секунда, то ще се случи, един миг може да е съдбоносен... На този свят няма нищо случайно! Казвам го от позицията на дългогодишния  си опит, в който имам много доказателства за това. А има случаи, в които... то спира, за нас... Ще ви разкажа за последните две.

===

 

  Автобусът е пълен с работници, отиващи на работа в Кораборемонтния завод. Повечето са сънени, притихнали. Тук-там някой чете вестник. Тя е медицинска сестра в здравпункта. Всички се поклащаме ритмично. Никой не гледа през прозореца. Какво да се гледа - наоколо халета, кранове, железопътни коловози, които ще пресечем, за да стигнем до завода.
В миг това спокойствие бе разрязано като с нож от силен трясък, хрущене на ламарини и хора, които като парцалени кукли се разхвърчаха насам-натам...
Отворих бавно очи - защо съм на бойно поле? Нали отивах на работа? Но наоколо е пълно със стенещи хора и кръв! Прелезът, влакът...
Спокойно, аз съм единственото здравно лице! Веднага трябва да стана! Успях, незнайно как, чувствах се като обвита в памук, някак си безтегловна. Всичко бе нереално, като че ли се случваше не с мен, като че ли участвах във филм. Но умът ми трескаво работеше...
Трябва да спра шуртящата кръв от крака на човека до мен. Правя го.
Жена, изпаднала в истерия, крещи неистово. Тя е добре, си мисля, лошо е за непомръдващите. Успокоявам я.
Трябва да проверя пулса на онзи човек - дали все още има пулс?
Пълзя между ранените и правя каквото мога. Повечето са в шок.
За някои този съдбовен миг е бил последният.
Стресна ме воят на линейки. Някой до мен каза:
- Помогнете на нашата сестричка, цялата е в кръв...
Черна пелена.
Дойдох в съзнание в болничното легло- цялата в бинтове, марли и тръбички, всичко ме боли...счупена ключица,  ребра, рана на главата...
До леглото - съпругът ми и децата. Плачат.
Искам да им кажа, че всичко ще е наред, аз съм силна, много силна. Но от устата ми излиза само стон.

Обикновено тя отиваше на работа с колело, така й харесваше. Но този ден взе служебния автобус.

 

===


  Младата жена се движеше из къщата на бързи обороти. Отглеждаше сама детето си - без съпруг до себе си, във времена без джиесеми, без кола, а в града имаше само няколко таксита. Трябваше да свърши толкова неща! Синът й беше само на годинка. Тя миеше съдовете, полуизвърната назад, за да вижда детето. За миг го изпусна от поглед. Чу едно тупване. Погледна - беше паднал от стола, на който явно се е покатерил. Учуди се, че не заплака. Спусна се към него да го вдигне и видя, че става нещо необичайно. Детето се гърчеше, лицето - свито в някаква гримаса, звук не издава. Тя започна да го потупва и да го вика по име. Но нещата ставаха по-зле. Дали да изтича при съседката? Затича се към входната врата. Не! По-добре да се обади на "Бърза помощ" - нещо с мозъка му е станало... Неистовият страх за секунди се превърна в паника. Трепереща, набра "Бърза помощ". От там я заразпитваха какво има, какво се е случило, къде се намира. В главата й прогърмя един властен глас: "Нямаш време!!!" Пусна слушалката. Неизвестно защо, погледът й се вторачи в нея - виждаше като в забавен кадър как се люлее на жицата, като махало на часовник, отброяващ секундите. Изтича при детето. Гледаше го ужасено. "Какво трябва да направя? Какво, КАКВО?!" - крещеше умът й. В този момент ВРЕМЕТО СПРЯ. Наистина спря. Изчезна заобикалящата я обстановка, изчезнаха мисли, възприятия, чувства, пълен вакуум... Не знаеше колко продължи - вечност или секунди. Картината бавно се появи. Стаята, детето на леглото... За свое учудване почти цялата й ръка беше в устата на детето и ровеше из нея... "Какво правя? Ще го нараня..." И в следващия миг детето си пое дълбоко въздух, проплака и нещата се нормализираха. Тя като покосена падна на леглото, без капчица сила. Лежеше и слушаше, с огромно облекчение, че детето плаче...
  След време някой й каза, че сигурно си е глътнало езика. Най-вероятно... Но до този момент нито бе чела, нито бе виждала, нито чувала за това, дори през главата й не мина тази мисъл. Тогава???
   Този инцидент беше повратна точка в живота й. От този момент тя знаеше, че над нея бди неизвестна сила, че не е сама и тази сила е насочила ръката й където трябва... Беше убедена, че Всевишният е бил в оня момент с нея, насочил е ръката й. И ще бъде винаги с нея в трудните моменти! И Той беше, животът го доказа. Във всички критични моменти  я напътстваше и направляваше да вземе правилното решение. 
   След много години, когато на книжния пазар се появи езотерична литература, тя направи своите изводи. Бог не ни е захвърлил на тази планета безпомощни и самотни. Той е дал частичка от себе си на всеки един от нас - това е подсъзнанието (анатомично представено от слънчевия сплит), огромна съкровищница от знания, събирана от всичките ни животи. То се включва само  когато останем на автопилот и дава отговор за секунди, понякога животоспасяващ.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-02-18
прочитания: 66
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход