Линейката летеше по столичните улици с проблясващ син буркан. Колите даваха предимство на очевидно бързащата кола. На седалката до шофьора облечен в бяла лекарска престилка седеше 35-40 годишен мъж. В средите на столичния престъпен контингент го познаваха като Вълка. Обикновено не се возеше в линейки, а в луксозни джипове, но тази вечер направи изключение. В интерес на работата. Вълкът или Григор Вълков бе бивш спортист. Републикански и европейски шампион по самбо и джудо. И когато травмите му спряха спортната кариера постъпи в органите на МВР като инструктор по бойно-приложни техники. Обучаваше и охраната на президента, но основно работеше с момчетата от отдела за борба с тероризма. Преди две години случайно службата за сигурност засече негов разговор с „ лице от оперативен интерес\". При назначената проверка се оказа, че в извънработно време Вълка е обучавал охраната на известен престъпен авторитет. Изхвърлиха го от службата като мръсно коте. И тогава нещо се преобърна в душата му. Не виждаше нищо лошо да обучи едни хора да пазят живота на други хора. Пък и всеки знае какви за заплатите в МВР, а той не успя да спечели нищо като спортист. Тогава държавата даваше я апартамент, я кола. Но спортистите са като отвързани след тежките състезания. И скоро вече имаше дългове. И в полицията никой не му даваше допълнително, нямаше дежурства, не можеше да излезе с палката на околовръстното, не можеше да спре нечие дознание и да го скрие. Изобщо - живота показа грубата своя гримаса на Григор. Тогава дойде предложението да обучи професионално охраната на мутрата. Подмени всички „гардероби\" със нормално изглеждащи пъргави момчета. Остави само двама от \'гардеробите\" . Да всяват респект в тълпата, но да не се доближават до баровеца. И така за известно време Григор се видя в пари. Не за дълго. Както пееше Лили „ щастието никога не идвало само\"...След като обществото му показа мястото, Григор не се колеба и плю на обществото. Стана доверен човек на мутрата за „специални задачи\".

         И ето - днес летеше с линейката в посока елитен столичен вилен район. Като наближи оказаното място даде знак на шофьора. Линейката, противно на всякаква логика намали и спря до пътя и изгаси сигналната лампа. Десет минути по-късно звънна телефона с мелодията на Васил Найденов „ Сбогом, моя любов\"!

         - Код „ Жълто\" -казаха в слушалките.

         Линейката продължи и зави в отклонението водещо до баровска къща в полите на Витоша. Остана с включена мигаща синя светлина и запалено осветление в кабината. Пуснаха и аварийните светлини. В Кабината Вълка и шофьора се правеха, че търсят адрес на разгъната карта.

След 5 минути по основния път се приближи с висока скорост джип „ БМВ\" 5-та серия. Руснаците му викаха „ Бумър\". 

         Джипът бе с немски номера и возеше известния в столичния бизнес елит Христо Вукадинов- Компира. Маститият бизнесмен бе на около 50 години. Появи се незнайно откъде по време на прехода. И започна първоначално търговия с хранителни стоки. Постепенно израстна и сега притежава няколко вериги магазини и хотели. Беше както се казва известен, преди всичко със своята неизвестност. Знаеше, че е учил и завършил в Москва. И се предполагаше не без основания, че парите са дошли от БКП-партията майка. Но нямаше доказателства и той цинично отговаряше: „Не ме питайте за първия милион, за останалите имам точни обяснения.\" И така тази вечер онази шегаджийка съдбата бе решила да срещне Компира и Вълка.

         Джипът бавно спря зад линейката, не можеше да мине от нея. Шофьора раздразнено натисна клаксона и запсува по докторите така, че всеки „бакшиш\" би се изчервил от използваните вулгаризми. Компира обаче бе значително по-умен от своя шофьор и охрана и се досети, че линейките не се прескачат в тои квартал. От линейката излязоха двама души, единият от които читателя веднага ще разпознае като Вълка. Той се наведе любезно към псуващия охранител и съвсем вежливо  обясни:

         -Търсим един адрес: ул. Трепетлика 13. Възрастна жена с инфаркт. Може ли да помогнете?

Компирът изтръпна: „МАМА\" - си помисли той, защото адресът бе неговия. Свали прозореца и викна: Това е у нас, карайте само направо. Ако охранителят бе истински бодигард, той никога нямаше да допусне да се свалят прозорците на бронирания автомобил. И да се приближават неизвестни   лица до охранявания автомобил. В резултат на което получи жесток удар в гърлото и загуби съзнание. Не му помогнаха нито мускулната маса нито тренировките по борба и двете купи като юноша старша възраст в националния. Дори  верният и безотказен „ Зиг-Зауер\" така си остана на колана. В купето падна хвърлената от Вълка газова граната.  След секунди съзнание загуби  и Христо.  Вълкът сложи противогаз и извлече двете жертви.  След минута линейката със пуснат буркан се изстреля по улиците на града. Никой не я спря. Пътните полицаи нямаха навик да спират линейки.  За това тя безпрепятствено си стигна     до          мястото на срещата. Там предадоха жертвите на други четирима от бандата.   Те ще се погрижат за тях.  Джипът на Компира остана самотен на кръстовището пред дома му. Шофьорът му бе изхвърлен до Околовръстното.    

         Това което Христо Компира не знаеше, бе следното: И четиримата му пазачи бяха професионалисти. Единият и до момента работеше в охраната на съдебната власт и бе надзирател в столичното следствие, другите двама бяха бивши служители на Охранителна полиция, а последния бе студент по психология и мечтаеше за собствен кабинет, в момента просто събираше парите. Затвориха го във вила в Герман. Мястото бе добре избрано, бе в границите на селището, но с удобен път за бягство към планината.  Дворът бе неголям, но позволяващ да се контролира от къщата.  Заложникът държаха в мазето, а входа беше от къщата. Бяха инсталирали уеб камера в мазето и затова не беше нужно пленникът да е вързан. Но познавайки характера на пленника си, те не рискуваха и го държаха завързан с белезници и  с завързани очи.  Студентът бе изготвил психопортрета на жертавата и семейството. По негов проект бе изпълнена задачата до момента. Охранителите се редуваха да дежурят на смени, като двамата почиващи бяха в стаята над мазето. Всички имаха портативни радиостанции по които се свързваха по между си с определени кодове. Връзката с външния свят се осъществяваше по и-нет. Те контактуваха само с Вълка.

         Групата за преговори включваше студента и Вълка. Изпращаха смс -си от сим-карти с предплатени минути. Използваха различни места в столицата и в другите градове, а за разнообразие и по и-нет от софийски парк „ Заимов\".  Изчакаха да мине първоначалната истерия около удара.Тогава полицията бе вдигната на крак, жандармерия блокира София и кварталите. Но разбира се, намериха само открадната линейка и изпадналия в шок бодигард. И дотук по горещите следи.  Христо Вукадинов имаше толкова врагове, че 100 години не стигаха на следователите да ги проверят. Така, че седмица по-късно жената на бизнесмена получи първото съобщение по смс със данни за здравето и искането за пари.  Определен бе срока за осигуряването на сумата.

         За техническото осигуряване бе осигурен джип „БМВ\" , скенер на полицейските честоти, заглушител на радиоефира и GSM-те и дублиращ екип от криминално непроявеним лица, които в необходимия момент да отвлекат вниманието на полицията. Без да е завършвал военни академии Вълка знаеше, че битка не се печели само със смелост и героизъм, нито от умни пълководци. Победата идва когато имаш надежни материални и човешки ресурси и ги използваш в необходимото време по правилния начин. Вълкът бе запознат със всички техники на отдела за борба с тероризма. Знаеше тактиката на шурмовите екипи, знаеше мисленето на бившите си колеги. Знаеше и коминообразната структура на службите в МВР. Ако бюрото по оперативно издирване случайно засече престъпление, те не се намесваха, а техния началник информираше съответния началник на криминалната в района. Той пък задействаше собствените си хора, които търсеха съдействие от охранителната полиция. Губеше се страшно много време от липсата на координация. Вълка  за свое оправдание се мислеше за един съвременен Робин Худ. Нали взимаше от богатите, като ги наказваше за финансовите им престъпления и не пипаше бедните. И съвестта му бе по скоро чиста, защото раните на полицейската професия са преди всичко психически от колкото физически.  Ако някой те нарани физически, закона ти позволява да използваш оръжие и помощни средства. Но закона не казва как да се защитиш ако те наранят психически. Всъщност това което бе научил е, че хората не уважават тази професия, но уважаваха силата и оръжието.  И спокойно бе минал от другата страна.

         От началото на отвличането минаха две седмици. Работата на полицията зацикли. Бяха свикнали да източват данни от крими контингента, но тук явно бе работела група която нямаше нищо общо с престъпния синдикат. Парадокс, оказа се, че в старната на агентите, няма нито един годен да даде някакви сведения, сякаш марсианци се бяха появили и изчезнали на своя кораб.  Престъпният свят също не спеше. Не можеха да разберат от къде се появи тази група. Витаеха някакви слухове за  бивши и настоящи командоси, но като се има предвид, че подразделението за борба с тероризма смени няколко пъти състава си всичко бе възможно. По линия на МВР провериха повечето членове, но нищо не излезе.  И все пак пробива дойде неочаквано. Един от престъпните босове се освети по най-глупав начин. В едно столично заведение той и охраната му се сбиха с конкурент  и неговата охрана. Прозвучаха изстрели, нахлуха полицаи и задържаха всички виновни и невинни. В мафиота откриха оръжие с което беше прострелян пострадал и няколко дози кокаин. Тогава мафиота сключи сделка с полицаите. Знаеше кои е извършил отвличането.

         Вълкът усети „жегата\" зад ъгъла. Разбра, че го следят, а това означаваше само едно. Време беше да предупреди момчетата, закъсня само с около час. В къщата при отвлечения спря тока. Охраната се стресна, погледна навън и видя, че в спускащия се мрак изгаснаха светлините на селото. Това го успокои и той отиде да пусне бензиновия агрегат.  Навън, невидими за простото око се строи шурмовата група. Бяха с очила за нощно виждане и посредством апарата за инфрачервено сканиране разбраха веднага в коя къща заработи агрегат. Пък и знаех предварително къде да търсят. В къщата бяха само тримата охранители и жертвата. Командирът определи състава на шурмовия екип,  определи задачата на командосите които трябваше да спасят заложника. И сам стана водач на екипа. Нахлуха за секунди. Две минути по-късно къщата се огласи от стрелба. В резултат на което бяха убити тримата охранители, а жертвата бе откарана в болница с прострелна рана.

         Вълкът предупреди студента който спокойно извади предварително приготвения билет и документи, каза му : „Сбогом\" и се разтвори в тълпата на столичната вечер.  Григор Вълков взе приготвения сак и оставен на съхранение в едно от бившите гаджета. Звънна от булфон-карта в Сърбия и след две минути пътуваше за границата със Република Сърбия. Опашката       го загуби  някъде около кооперацията на „ Цар Асен\" час по рано.  Преди да премине сложи дипломатически номера и извади паспорт на дипломат от Белгия. Мина спокойно в територията на Сърбия, където го чакаха негови приятели от парашутната бригада в Ниш. Уредиха му нови документи и сега той обучаваше войниците на 3-та бригада „ Специални сили\" -наречени „ Тигрите на Ниш\". Студентът се загуби по широкия свят, завърши психология в Сорбоната, работеше като частен психолог, ожени се за приятно момиче от Франция и по-късно се премести в малко имение на брега на Лоара. Нямаше много приятели, но всяка година го посещаваше един неизвестен мъж на средна възраст със славянски черти и стойка на военен. Говореха си на неразбран език за съпругата му и се смееха на нещо си свое. Пък и приятеля наричаше съпруга с непроизносима за французите дума- Хайдутина.

         Христо Вукадинов - Компира преживя операцията, но не успя да напусне болница, умря след две седмици от сепцис, вследствие на вътрешноболнична инфекция. А мафиотът - той  не влезе в затвора, нито заради отвличането, въпреки, че той го поръча, нито за стрелбата в заведението. Има такава особена порода хора, които не влизат в затвора поради липса на доказателства. Две години по-късно както си пътуваше за ресторанта с още една кола охранители в опит да заобиколи две катастрофирали коли намери своята смърт. Всъщност докато гледаше лекото ПТП и се смееше на некадърността на шофьорите усети, че от предното стъкло го гледа черно дуло. Ако разбираше от оръжие, щеше да познае чешкия картечен пистолет „ Скорпион\". Не, че това щеше да промени съдбата му. Тридесет патрона равномерно се забиха в тялото. Успя да запише със собствената си кръв на бялото табло: „Вълк\". Умря две секунди по -късно.  Следователят се учуди на написаното. Снима го, но така и не разбра смисъла.
    Че откъде по дяволите, в центъра на София ще се вземат вълци.