Той хукна, прескочи живият плет и изчезна в снежният мрак. Искаше да бяга и да не спира, кръвта на приятелят му се отичаше от ръцете му, гореща като разяждащата вина.
Спря се на върха на хълма и огледа потъналото в оранжева светлина заспало градче, от гърлото му се откъсна вик като вълчи вой, като на ранен звяр. Побягна отново, а след него оставаха кървави дири и отчаяние.