Съблякох блузката си и я оставих на леглото, бавно се приближих до отвореният прозорец в мрака и се загледах в преминаващите в далечината светлинки. Нощта беше тиха, топла, лъхна ме успокояващият мирис на лято и цъфнали клонки.
В следващият момент нещо тъмно ме връхлетя и уплашено отскочих назад.
- Здравей, малката.
Вдигнах ръце да се прикрия и очите ми се разшириха. Той стоеше на перваза, подпрял се на коляно и ме гледаше, почти забелязах игрив пламък в тъмните му очи. Косата се спускаше като черна завеса по раменете му.
- Алекс?!
- Доскуча ми, и реших да дойда.
Скочи от перваза в стаята, преди да го поканя, аз отстъпих.
- Нещо неотложно ли има? - попитах почти в истерия, все още вдигнала ръце плътно до тялото си.
- Не се дръж като срамежлива принцеса, все едно е нещо, което не съм виждал преди.
- М-моля? - заекнах.
- Не го виждам за първи път - повтори той. Смигна ли ми?
Долната ми челюст увисваше все повече.
- Не теб - уточни, подмина ме и се обърна тактично с гръб, докато се облека.
- Защо си тук? - преминах на въпроса.
- Утре ще има ловуване - обърна се към мен Алекс. От игривата му усмивка не беше останала и следа. - Искам да остана тук.
- Молиш ме за помощ? - направих се на ударена, и отстъпих в сянката. Все още се чувствах гола пред него.
- Това не е игра, момиче. Не живях триста години за да ме убият някакви вчерашни ловци с последна техника.
Гледаше ме напрегнато, мракът около него се сгъстяваше.
- Добре - кимнах. - Ще те скрия. Но имам едно условие.
Смръщи се, но запази мълчание в очакване.
- Ти ще спиш на дивана.