StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,924
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,224
   Точки: 2,660,809
   Съобщения: 155,118
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,814

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Възрастта на любовта

            Стоян тъкмо се върна от къра и докара стадото с овцете, когато Мара се развика от прага:
            - Бързай, бързай, Стоене! Поминал се е Теню, комшията… Братовчед ти, де… Бог да го прости!... Гръм го ударил… Горката Стана!... На млади години вдовица остана…
            - Е, па – рода сме, няма да я оставим сама – отвърна овчарят и изу мокрите си от снощния дъжд цървули. – Дай първо да сложа залък в устата си, че цяла нощ не съм ял нищо, пък после ще я мислим.
            Хапна на две-на три и прескочи плета. Имаха общ кладенец и често заглеждаше жената на роднината си. Пуста Стана – хубавица беше! Яка, здрава българка, а не като неговата Мара – дребна и все болнава. Навремето го ожениха на сила за нея, че имала имоти, нищо че по-стара бе с три години от него. Влюбен беше в другата, но и нея така харизаха на братовчед му… Сега да плаче за единия или да се радва за другия? О, жена си и трите си деца няма да изостави, ще ги уреди, но и Стана ще наглежда… Боже, прости! Какви мисли му минават само през главата? Сега ли точно? Ще почака! Закъде се е разбързал? За всичко има време!…
            Стоян въздъхна и помогна колкото можа за погребението. Не сваляше очи от съседката – и в черното беше красива, и съблазнителна, нищо че очите й бяха подпухнали от плач. Желанието го изгаряше отвякъде. Прекръсти се за всеки случай и хвърли шепа пръст върху ковчега…
            Мина време, а Стана нещо се разкраси и почна да се смее. От мъката й нямаше и следа. Хората шушукаха, че година още не е минала от смъртта на стопанина, а тя си вирнала полата, но никой нямаше доказателства…
           
Една заран Мара излезе рано за пазар, но по средата на пътя се върна. Сети се, че не беше питала Стана дали иска нещо. Уж редовно го правеше, а този път нещо й изфиряса от главата… Мина напряко през плета и почука на вратата, както всеки път правеше, но никой не й отговори. Натисна  бавно дръжката, влезе и видя малкия й син да спи. Чу някакъв шум и надникна в другата стая. Сякаш гръм я удари – Стана лежеше гола и стенеше, а мъжът й стоеше на колене, опрени в пода и я целуваше навсякъде…
            - Божеее! – извика Мара – Грехота е, Стоене!
            Той се извърна, скочи на крака и започна за я удря де където свари, като крещеше:
            - Твойта мама!.. Що дириш тука?... Е, намери си го!... Нали съм ти казал, че сама няма да я оставя?... Млада е! Без мъж ли да седи?...
            Добре че се намеси другата жена, та го спря да не е убие.
            - Недей, Стоене, недей! Спри се!... Майка на децата ти е!...
            Мара едва се отскубна от яките му ръце и се прибра вкъщи. Заряза пазара и се сви на леглото. Болеше я не само тялото, но и душата, а сълзите се стичаха по лицето и дрехите й…
            Оттогава гък не каза на мъжа си, но повече не го допусна при себе си в леглото. Трепереше като лист, когато той минеше покрай нея и дори не го поглеждаше в очите. Стана й някак си далечен и чужд. Продължаваше да се грижи за децата и ги възпита добре. Переше, чистеше, готвеше, шеташе и на глухонемия си девер, но мъж повече не погледна. Оня ден Стоян уби всичко женско у нея. За него пък това беше добре дошло. Комшийката му беше достатъчна и се чувстваше прекрасно у тях. Мара поддържаше добри отношения и в селото никой не разбра за положението, в което се намираха…
            Минаха години. Направиха сватби на сина  и двете си дъщери, а после и внучетата като пораснаха, почнаха да идват на гости. Мара им разказваше приказки и пееше народни песни. Звънкият й меден глас се носеше над селото и клюкарките й завиждаха:
            - Ей, пуста Мара! Случи на човек – все пее и все се усмихва. Лошо за Стоян не каза. Блазе й!... Едни жени все успяват мъжете си да въртят, а други – все намръщени ходят…
            Тя си знаеше какво й беше на душата, ама що да чеше чуждите езици? Въздишаше и бършеше сълзите си, без някой да я види…
            Всички постепенно остаряха… Една вечер на полето сред овцете, подпрял глава на камък, Стоян получи инфаркт. Съобщиха на Мара, а тя стисна зъби, сложи черна забрадка и мина през плета, покрай кладенеца, та у съседите. Провикна се пред прозорците:
            - Стано, Стано! Излез, ма!
            И когото оная излезе, новата вдовица рече простичко:
            - Стоян го няма вече. Ела след час да го изкъпеш. На теб се пада тая чест…
            По-късно съперницата миеше голото тяло и сълзите й се сливаха с водата. Оплакваше и съдбата си, и любовта на живота си, и верността на комшийката си…
            Мара ли? Тя гледаше всичко като на кино и чакаше спокойно дните си… След година обаче дойде времето на Стана. Сама я изкъпа, сложи при нея калпака на мъжа си и я изпрати с много цветя за оня свят като скъпа приятелка…
            После дните се занизаха пак така – еднообразни, скучни и тъжни. Беше свикнала със самотата си и не се оплакваше от нищо. Справяше се както винаги и с двора, и с овцете… Вече не пееше. Продължаваше да се грижи за глухонемия си девер, но все му крещеше, сякаш той беше виновен за всичко. Гласът й се носеше пак над селото, а клюкарките цъкаха с език и мърмореха:
            - Уф! Не миряса тая Мара!
            Така живя още три години... Една сутрин глухонемият я откри, паднала пред сандъка с моминския й чеиз. В ръката си стискаше стара пожълтяла снимка от собствената си сватба. На нея красива млада жена, изпълнена с надежда, гледаше с влюбени очи наперения Стоян, засукал чер мустак…

Рая Вид, 03.12.2013


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-12-03
прочитания: 350
точки: 39 (виж далите точки)
коментари: 20 (виж коментарите)
препоръчано от: 19 (виж препоръчалите)

Вход