uFeel.me
Вълчи билет
Автор: speznaz,  28 ноември 2009 г. в 12:02 ч.
прочити: 751

Беше едва на седем години когато му подариха нож. Такъв беше суровия обичай на неговия народ. Там децата възмъжаваха рано, на петнадесет вече носеха пушка. Страната му бе дива и негостоприемна. Планина, която не допускаше неканени гости. И народът бе такъв, див и негостоприемен. Наричаха себе се ичкериици, а страната си – Ичкерия. От времената на ген. Ермолов, преминавайки през годините на Сталин и стигайки до днес, тазис страна е била винаги на прицела на могъщия си руски съсед. Но дори и Сталин, покорил Европа и Азия не успя да сломи гордия дух на планинския народ.

В едно мъгливо ноемврийско утро телефона на дежурния офицер от „Сикрет Сървис” в Белия дом тревожно иззвъня. Стреснат, офицера се представи. От другата страна на жицата бе четиризвездния генерал Джон Шаликашвили- Началник на Обединеното командване на началник-щабовете на видовете въоръжени сили в Американската армия. Той заемаше най-висшия професионален армейски пост. Търсеше Президента. Спешно. Дежурният офицер бавно се приближи до президентската спалня. Дежурният охранител на входната врата стреснато го изгледа.

- Влизам при „ Ястреб” –прозвуча приглушено в радиостанцията. Дежурните в охранителния център насочиха вниманието си към камерите на етажа.

Дежурният офицер почука, вратата не беше заключена. Натисна дръжката и влезе тихо. Президентът спеше само по боксерки, прегънал Първата дама. Офицерът внимателно го докосна до рамото.

-         Г-н Президент, събудете се.

-         Какво има, Джордж?

- Ген. Шаликашвили ви чака в Обединеното командване, обявена е тревога с код „ Син”.

Президентът разтърка очи и стана. Точно след 38 мин. ескортът на „Сикрет Сървис” влезе в Пентагона. Дежурните офицери разглеждаха спътниковите снимки, на които се виждаше как две танкови армии, една мотострелкова, един въздушно – десантен корпус и три оперативни подразделения „ Спецназ” на войските на Руската федерация нахлуваха в малка планинска провинция.

- По данни на ЦРУ, руснаците плануват да приключат операцията за една седмица- докладва Генерала. Но то всички знаем, че това е гражданска война, а гражданските войни не свършват за една седмица, особено в Русия, сър.

Операцията планирана първоначално за пет, а по- късно за десет дни течеше вече девет месеца. През всичките тези месеци руските части търпяха големи загуби. Изтеглиха първите военни части  и на тяхно място дойдоха елитни подразделения. Контингенти от морската пехота на трите флота, две въздушно – десантни дивизии, прочутата в миналото дивизия на МВР „ Ф.Е. Дзерджински” и други.  И през всичките тези месеци, а после и години, едно момче  с автомат в ръка защитаваше своя кишлак, нападаше колоните на руските федерални сили. Извоюва си име на смел командир. Но ... беше значително по-умен от всички наоколо. Виждаше, че войната изсмуква жизнените сили на неговия народ. Нямаше болници, нямаше лекари, нямаше училища, нямаше държава. Момчето разбираше, че руснаците не са толкова слаби войници, няколко акции на федералните сили доказваха, че руснаците не искат да спечелят бързо тази война, но когато поискаха – спечелиха. Русия не просто изтребваше чеченския народ, тя убиваше бъдещето на този народ. Какво бъдеще ще има народ, който е необразован, без работа, без доходи. Освен бандитизъм. А с бандитизма руснаците знаеха как да се справят. Знаеше за богатите свой сънародници които живееха по целия свят, включително и в Москва. Техните синове учеха в престижни западни университети, дъщерите им се женеха за корабни и банкови магнати. А той, прегърнал своя автомат, лежеше в клисурата до село Самашки и чакаше да убие поредния руски войник Иван, ако Иван не го убиеше пръв, разбира се. Но знаеше, че този Иван също не е виновен дето са го пратили на хиляди километри от дома. Спомни си думите на баща му за двете кучета. „ В една стая имало маса с храна. Около масата обикаляли две кучета, едното дворно-пазач, а другото –улично. Едното пазило по заповед на човека, а другото искало да си открадне хляб. И двете били гладни и изморени от гоненето, били толкова гладни, че умрели, едното от глад, а другото – на поста си.”  И като тези кучета сега се дебнеха полевия чеченски командир Хасан и неизвестния капитан Иванов от Востротинската рота на 345-отделен парашутно-десантен  полк, охраняващ конвой в квадрат 36-80.

След тази битка Хасан взе решение. Имаше чичо, който служеше в частите на Задкавказкия военен окръг от времето на Брежнев. Не поддържаше отношения с роднините си. Считаха го за предател на клана, когато Дудаев обяви независимост на Ичкерия и призова всички с военен опит да се съберат под зеленото знаме с озъбената вълча глава. Вечерта преди да замине говори със семейството си. Баща му се обърна и го прокле като предател, брат му не каза нищо, мълчаливо се обърна, плю на едната страна и отиде на двора. Майка му, мълчаливо го прегърна и две сълзи капнаха на маскировъчната риза, миришеща още на барут. Той целуна младата си жена и тръгна. Знаеше, че никога няма да се върне назад. Чичо му го прие повече от добре. Носталгията по роднините си каза думата. Представи го на командира си. Хасан не скри своето минало. Скоро пристигнаха от Военното контраразузнаване. Майор Платов бе умен човек, не случайно се издигна за началник-група толкова млад. Една седмица беседваше с Хасан. И му даде шанс за нов живот. В съседна Ингушетия се сформираше подразделение за планинско –щурмова дейност. И така Хасан облече униформата, по която до миналата седмица бе стрелял.

Опитния командир бързо успя да докаже възможностите си срещу довчерашните братя по оръжие. Проведоха много операции, спечелиха име и слава. Пратиха го на командирски курсове в Санкт-Петербург. И неусетно мина тази първа чеченска война. Не се разбра кой победи и кой спечели. Както твърдеше американския генерал, войната не се водеше между чеченци и руснаци. Там едната Русия воюваше срещу другата Русия. В Москва дойде железен президент. Той прекрати конфликтите между вишестоящи и олигарси. Последните набута в „ Матроска тишина” и други затвори. Започна втората чеченска война. Но тя намаше нищо общо с първата, когато млади войници се изпращаха уж да ловят зле въоръжени бандити, а се оказваха обкръжени от перфектни войни, водили сражения в Афганистан и в Ирак. Президентът Путин не можеше да забрави лицето на изпадналия в истерия подполковник Герасимов когато при щурма на Грозни в Новогодишната нощ на 1994г. командваното от него подразделение на Морската пехота на Тихоокеанския флот за десет минути загуби повече от 70 % от състава си. Зрителите помнеха, как крещеше, че измъкне ли се от тук ще захвърли службата на майната си. Президентът не забрави и сълзите на отчаяние, капещи от очите на полковник Падколзин, когато докараха убитите при засада 80 войника и офицера от Псковската въздушно –десантна дивизия. И Президентът се закле пред себе си, че няма да допусне това пак. Преобразува армията от наборна в професионална. Преструкторира най- елитните части като ВДВ и Мор.пех. от армейско- дивизионни в корпусно –бригадни. И изпрати на нова мисия командира на Бригада на Спецназ

 „ Изток”  Хасан , на нова мисия.

         Бившия полеви командир бързо се издигна във военната йерархия. Вече заемаше генералска длъжност и командваше елитно подразделение, съставено изцяло от негово сънародници. Той се беше съгласил, дазамени независимостта на родината си с построяването на болници и училища, с влизането на нови руски инвестиции, с изгражадането на ново на системите от нефтодобивната промишленост.

Скоро страната премина на нормални условия. Само усиление блок-постове на федералните сили, напомняха за войната. Е, имаше и бомби, понякога нападения в планините. Но главното – заработи държавното устройство, имаше болници, милиция, децата тръгнаха на училище. Минаха изборите, избраха си техен президент, разбира се със съгласието на Кремъл. А Хасна стана командир на специалните сили при Министерството на вътрешните работи на Чеченската република. Не отиде в своя кила. Нямаше да издържи тежкия поглед на баща си и мълчанието на брат си. Пращаше пари по назначения милиционерски отговорник за ки шлака. Знаеше, че жена му е починала малко след заминаването му. Не се ожени, с жените отношенията му бяха парично –стокови. Идваха, преспиваха с него, плащаше си и те си заминаваха.

         Сутринта при Хасна пристигна на проверка Министъра. След инспекцията на поделението влязоха в кабинета. Министърът погледна Хасна и му каза:

         - Утре искам двойте вълци да атакуват ето тези адреси. Лично ми докладвай за операцията и дръж руския комендант далеч.

Хасна погледна адресите. Познаваше този клан. Уважаваше ги защото по време на войните помагаха на селяните от околните излаци, не се занимаваха с отвличания и търговия с наркотици, затова сега се ползваха с доверието на народа и бяха пречка пред политическата кариера на Министъра. Той искаше да покаже кой командва. Министъра също бе от влиятелен род, родовите виони там не спираха. През нощта остана в поделението. Сутринта изпрати половината отряд да охраняват неговия кила, а другата половина –при враговете на Министъра. Но не като агресори, а като служители на МИР. Изпрати докладна записка до руския комендант и до Главното разузнавателно управление на Руската федерация. Знаеше, че няма да му се размине. Министърът не беше случаен. Около обед напусна сградата.

Те го чакаха след завоя. Виждайки маскираните лица се сети за бащината клетва. Тогава зареди пистолета и девет грама олово в сърцето изпратиха пред съда на Всевишния грешната му командирска душа.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me