StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,432
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,463
   Точки: 2,643,032
   Съобщения: 151,030
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,777

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ВАСИЛ И НИКОЛИНА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

        В събота, към пет и половина, кумовете звъннаха на дворната  врата. Посрещна ги домакинът, усмихнат, ведър – както си го знаеха. Покани ги да влязат, заведе ги до шатрата и отиде за прибори. През това време се появи и стопанката на дома. И тя ведра, спокойна. Нямаше и помен от поведението и настроението, при последната им среща.

         Седнаха, домакините сервираха обещаната риба, салата, наляха чашите с вино, казаха наздраве и се заприказваха.    За топлото време, европейското, за сериалите. Кумичката покани Албена да види новото й хоби – каренца и украси, плетени на една кука. Двете се качиха горе, а мъжете си напълниха  чашите и се спогледаха.

      - Марине, Албена каза ли ти, защо Николина бе изпаднала в това състояние?

         - Не. Каза , че това си е тяхна женска тайна и изобщо не сподели, както и да я подпитвах.

         - А твоята , какво каза за разговора – сподели ли нещо.?

        - И при мен, както и при тебе – пълно мълчание. Но от тогава, нещата, като че ли малко се промениха. Да си призная, мислих доста върху твоите думи онзи ден. Чудя се , това което казваш, дали е плод на твоя личен опит или теоретизиране по въпроса. Как така човек без недостатъци, или да кажем с по-малко недостатъци, ще е недолюбван, пък този с повече - предпочитан?! Умът ми не го побира.

         - Ти ходил ли си на ски? Или на излет в планината зиме, когато е навалял много сняг?

         - Ходил съм. И?

         - А когато времето е било мрачно? Забелязал ли си, че лицето изгаря, все едно си на море през юли? Че и много повече? Уж сняг, уж облаци, а пък изгаряш.  И на другия ден се чудиш от какво. Няма логика, но е много вярно. Понякога и доста болезнено.

         - Добре, как да стане?! От мен какво се очаква да направя? Нали не ме съветваш да прекалявам с алкохола, да избухвам, да крещя или нещо подобно?!

        - Не зная, приятелю, не зная. Ти си този, който трябва да намери подхода, мярката и как да го приложи. Как – никой не може да ти каже. Затова е речено „Свето тайнство брак”! Тайнство! Никой на никого не може, пък и не бива да казва. Всеки сам намира единение с Бога, единение с другия.  Сам! Мисля си, понякога, дали слепването на хората, не е както при всяко лепене - трябва да има грапавини, драскотини, изобщо гладките неща много трудно се лепят. Ти по-добре от мен знаеш – на гладка стена никой не лепи мраморни плочки, нали!  Вероятно с характерите на хората е подобно -  ако са много гладки, лепилото не хваща! Знам ли и аз.

       Отпиха от домашното вино на Васил, хапнаха от рибката, която думичката бе приготвила специално за кумовете. Замълчаха.

        И двамата  си мислеха за това което Марин току що каза. Гостът - дали пък не пресоли манджата, с тези свои думи. Домакинът пък се чудеше се, дали самият Марин бе такъв, какъвто го съветваше да бъде той?! И ако е такъв, това помага ли му  в семейния живот?! Изобщо питанки по всички посоки. Обаче, и на двамата им бе интересно, за какво си говорят жените. А те не споделяха.

            - Добре, Марин, как мислиш, дали Николина ме обича? Дали още иска да продължим заедно напред?

           - Обича те, Василев, и още как! В това бъди сигурен. Просто, жените смятат, че когато започнат да признават превъзходството  на съпрузите си , те се отпускат. Покорили са един връх, за какъвто се смята всяка жена и се оглеждат за друг. Обича те, това са най-банални женски похвати за да задържа вниманието ти. Даже  много й се иска да е с теб! Уверявам те. Това е, според нея един от начините да те запази само за себе си! На практика това е дядо Славейковото – шамара се удря, преди да се е счупила стомната.

           - И, Василе, да споделя нещо от личен опит – когато Николина те попита за нещо, да не си помисляш да кажеш мнението си! От тебе се очаква да кажеш нейното мнение, с твои думи. Да излезе от твоята уста!

          - Чакай, чакай, как така!? Защо нейното мнение от моята уста?

          - Как защо – та нали ако нещо не е както трябва и възникне проблем, някой би трябвало да е сбъркал. Нали не ти минава през ума, че една уважаваща себе си съпруга, ще признае грешка? Недей така! Когато излезе от тебе успешна идея  – успехът е общ, а при неуспешна  – сещай се сам!

          - Но тогава къде отива самочувствието ми, самоуважението, нашата мъжка гордост!?

         - В женските крака, приятелю, за наша радост. Не само, че ги запокитваме там, но и показваме колко сме щастливи да го направим! Разбира се, това идва от само себе си – с времето, с грешките, мълчанието, прошките...

         Кумецът разбра, че това са просто преживявания изпитани от кума. Че и Марин, колкото и да се прави на знаещ, запознат, всъщност е преживял същото. И въпреки това си гледа семейството, децата. Значи това бил, семейният живот...

         Гостът, сякаш прочете мислите на домакина и добави!

       - Сърбите имат една поговорка – първата година мъжът се бори за превъзходство, втората за равноправие...

         - А след това?

         - А след това, приятелю, за  ... „голийо живот”!

         В този момент се появиха Николина и Албена. Не личеше да са водили сериозен разговор. Седнаха и казаха наздраве.

 

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2016-09-24
прочитания: 194
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход