StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,779
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,440
   Точки: 2,646,488
   Съобщения: 155,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ВЪЛШЕБНИЯТ ГРАД

Когато бях малка, баба ми разказваше приказка за вълшебен свят, където улиците били покрити със злато, където цветята били толкова красиви и с такъв приятен аромат, че не можело да свалиш очи от тях.  Времето било толкова приятно, че ти се искало да останеш там завинаги. Всички искали да вземат от златното съкровище, което можело да направи всеки човек богат. Но градът бил невидим, освен ако някой не разгадаел гатанката: ’’Когато морето закрие Слънцето’’.

Много хора се опитвали да я  разгадаят, но никой не успявал. Най-накрая един чужденец, който дошъл отвъд морето отишъл при краля и казал:

-                     Царю, чух, че вие искате да разгадаят една гатанка, чрез която ще можете да влезете във вълшебния град. Нали?

-                     Така е, но никой не може да я разгадае. Много е трудна: ‘’Когато морето закрие Слънцето’’.

-                     Е, аз мога да я разгадая, ще попитам Слънцето, но в замяна ще трябва да ми дадеш дъщеря си за жена.

Царят се съгласил и момъкът тръгнал да търси Слънцето.  Вървял девет дни и девет нощи, изкачил много планини, минал през много царства, но никой не знаел къде се намирало Слънцето. Най-накрая стигнал до едно море, но името му много го изненадало- ‘’Езерото на тъгата’’. Момъкът започнал да търси човек, който знае защо това море има такова странно име. Изведнъж един много мъдър старец се появил и му разказал, че това море се наричало така, защото когато Слънцето залязвали то страдало, защото морето угасяло неговия пламък и на местото му се показвала великата синя Луна.

Тогава момъкът разбрал, че не трябва да търси Слънцето, а Луната. Същият този мъдър старец, който му разказал историята за езерото, му показал пътя към Луната:

-                     Можеш да намериш дома на Луната, когато прекосиш „Езерото на тъгата„.

Момъкът събрал дружина, купил един кораб и тръгнал на път. Когато влязъл в открито море, той видял една скала, а до нея хиляди разрушени кораби. Тази скала била необикновена.  Затваряла се  когато някой искал да премине през нея и се отваряла, когато наоколо нямало никой. Момъкът бил много хитър и  пуснал гълъб  през нея,  тя започнала да се затваря, но гълъбът преминал успешно. В момента, в който скалата се отворила, момъкът заедно с неговата дружина минали през нея.

Най-накрая стигнали до дома на Луната. Момъкът влязъл, приближил се до къщата, почукал на вратата и влязъл вътре.  Видял една стара жена, която печела два глигана. Младежът я попитал за кого готви толкова много храна, а  тя обяснила, че е майка на Луната, която всеки момент щяла да се прибере гладна. Момъкът попитал, дали е подходящ моментът да говори с нея. Майката отвърнала, че сега Луната щяла да се прибере много ядосана, затова не било най- подходящият момент. Тя добавила още, че ако това, което искал да я попита е толкова важно, самата тя можела да попита Луната вместо него. Младежът се скрил в един шкаф. Когато Луната се прибрала, майката заредила трапезата. По време на хранене, майката попитала къде се намира вълшебния град, а Луната отговорила, че щом тя огреела „ Езерото на тъгата „ се появявала врата, която водела до вълшебния град. След като  се наяла,  си легнала, а майка й  разказала всичко на момъка. Тогава той се върнал в селото на мъдрия старец. Щом се свечерило и морето изгасило пламъка на Слънцето, щом се показала Луната, а с нея и вратата, която водела към вълшебния град, момъкът преминал през нея и влязъл във вълшебния град.

 И легендата  се оказала истина – улиците били покрити със злато, цветята били толкова красиви и с такъв приятен аромат, че момъкът не можел да свали очи от тях.  Времето било толкова приятно, че му се  искало да остане там завинаги и виждайки съкровището, което можело да направи богат всеки човек до края на дните му,  го взел  и се върнал там,  откъдето дошъл.

Щом го дал  на царя се оженил за  дъщеря му, която  много обичал.   

  


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2009-02-05
прочитания: 232
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход