Събуждам се...протягам се...и поглеждам часовника-12:30...Е, половината ден вече е минал,това до известна степен ме успокоява и без друго ти ме накара да мразя всичките си дни.И днес всичко ще като вчера,като предния ден,по предния и т.н..Ставам от меките завивки,измивам се,правя си кафе и заставам пред гардероба..като го отворя си мисля, че с толкова много дрехи мога да отворя магазин,но това е само моето мнение,защото ти си мислиш,че това ме прави щастлива.Така ми се иска да облека нещо по-обикновено,по-семпло...Даааа..днес ще съм с дънки..,с онези, с ниската талия които ми купи за 60Е и трябваше да ми харесват само защото струват толкова.Такаааа..,благополучно,след като съм обърнала всички рафтове,вече си избрах и блузка...Сега идва и грима...Започва се...Първо крема за около очите,после дневния крем и накрая фон дъо тена...Ред е на молива за очи,спиралата и....GSMа звани...Познай кой е - Ти разбира се,за да ми кажеш,че си имал много работа,не си усетил как е станало 15:20ч. и че след половин час ще дойдеш да ме вземеш...Това ме кара да се усмихвам,защото няма нищо по-хубаво от това да съм с теб...
Днес ми изглеждаш малко по-различен...незная,може и така да ми се струва...Но не мога да си обясня защо винаги ме водиш в едно и също заведение...Не ми харесва,тук всички се познават,говорят за сделки,за коли,за коктейли...това не е за мен и ти го знаеш.Мразя да се усмихвам на всички,мразя когато ми буташ пари в джоба и ми казваш да мина на си купя някоя дрешка защото ти трябва да свършиш малко работа...А това се случва всеки път,както и сега(20мин.от както сме седнали)...Плащаш набързо,целуваш ме и заминаваш...Ще тръгвам и аз...
Вървя бавно по улицата и не виждам нищо около себе си.Мисля за толкова много неща.На толкова много въпроси търся отговора...Защо ме подлагаш на това?...Всичко което си ми дал ме убива по малко...скъпите бижута,дрехите,парфюмите...те не могат да ме обичат...те не могат за заместят твоето място...не могат да ме прегърнат...! Не разбираш ли,че златото не може да блести ако няма слънце....
Вече не вървя,а бягам! Бягам разплакъна към златната клетка в която ти ме постави....И се питам,как да ти обясня че скоро любовта ми ще избяга през ключалката...
21:30ч,вечерята отдавна истина....Ти отново заспа с обувките...А аз отново съм сама и тъжна...
Когато те срешнах си мислех,че най-после са се сбъднали мечтите ми...Радвах се на всяка роза,подадена ми от теб...
Но сега зная,че всичко е навик,етикет,всичко е машинално...В твоя свят няма място за любов,в него има само власт,интереси и пари...
Не ме прави като теб...По-щастлива бях във бедността си!!