StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,379
   Потребители: 12,360
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,133
   Точки: 2,663,623
   Съобщения: 149,431
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В памет на Пол Уокър

Събудих се в неделя сутринта с главоболие. Бях спала зле, а и снощи вечерта се скарах с майка ми по телефона, и това бе капака.
Станах от леглото, Джейсън още спеше, направих си кафе и се наметнах с горнището му, понеже от седмица и нещо температурите значително бяха спаднали. Седнах пред компютъра докато си изпия кафето и тъкмо проверявах пощата си, когато в обновленията се показа снимка. Беше на млад мъж, сравнително млад, четиридесетте години не му личаха. Стоеше до състезателна кола и се усмихваше. Веднага го познах. Името му беше Пол Уокър, звездата от Бързи и Яростни. Под снимката имаше коментар.

„Вчера в автомобилна катастрофа заедно със свой приятел е загинал актьорът Пол Уилям Уокър. Приятелите и семейството му все още не могат да повярват...”

Спрях да чета и усетих, че чашата в ръцете ми трепери. Мъртъв?

Надигнах се от компютъра и отидох да се облека, Джейсън тъкмо се бе събудил, мина покрай мен и ме закачи, но аз не отвърнах.

- Какво има? – попита той.

- Знаеш ли, че Пол Уокър е починал? – казах.

- Кой? От Бързи и яростни?

- Да – кимнах унило.

- Не знаех – поклати глава Джейсън. – Кога е станало?

- Вчера, автомобилна катастрофа.

- На снимките? – предположи той.

- Не – отвърнах. – Пише, че са пътували с негов приятел към благотворителна сбирка.

Вероятно аз бях по- шокирана от него, но след малко той каза:

- Приготви се, ще звънна на Майк.

Облякох се и представа нямах какво е намислил, но го последвах надолу към гаража. Беше неделя и не знаех какво щяхме да правим в гаража, а и Джейсън отключи първата врата отдясно, където стояха само нашите автомобили.

- Какво смяташ да правиш? – попитах.

- Вземи си колата – той само ми метна ключовете и разбрах без повече обяснения.
Джейсън изкара Challenger-a, аз се качих на Ford-a и подкарах след него.
   Стигнахме до пистите западно от града, очаквах да видя Майк, но не и още двадесетина коли, спрени и чакащи нас.

- Хей – той приближи и се здрависа с Джейсън по техния си мъжки начин, после приближи към мен. – Дошли са за почетна обиколка – кимна към пилотите, застанали до колите си и чакащи да се присъединим. Мярнах и камера, вероятно бяха чули, че изкарваме машините и бяха дотърчали.

- Страхотна идея – кимнах и се качих обратно в колата си.

   от автомобили се изви по пистата, карахме бавно, с включени светлини и на равно разстояние един от друг. В началото бяхме двадесет или тридесет, но после видях, че и други се присъединиха към нас, карайки зад мен и Джейсън, имаше дори случайни включили се с коли, които не вдигаха повече от 160.

- След две преки завиваме по Рузвелд – включи се първият на колоната. Всички последвахме маршрута. – Искам да чуя клаксоните ви, като влезем в града, разбрахте ли ме? За Пол Уокър!

- За Пол Уокър – отговорих в един глас с останалите, и усетих как в очите ми напират сълзи.

Трябваше да призная, че никога не го бях срещала лично. Не можех да кажа какъв човек бе, но загубата му ми подейства. Бях го виждала по снимки и интервюта, винаги усмихнат, земен и носещ някаква вътрешна светлина. Помислих си, че бе станало по- тъмно, след като и неговата светлина си отиде.

   Вляхме се в Рузвелд и надухме клаксоните, с което привлякохме още повече вниманието, сякаш автомобилите не го правеха достатъчно показно.

- Ще ни кажете ли за какво сте се събрали? – дотича млада жена репортер с микрофон в ръка и оператор, мъкнещ огромна камера зад гърба й.

- В памет на Пол Уокър – каза един от колоната пред мен, и всички отново подкарахме, а останалите автомобили ни сторваха път. – Нека почива в мир. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-12-02
прочитания: 493
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход