StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,777
   Потребители: 12,346
   Автори: 3,997
   Коментари: 310,758
   Точки: 2,643,749
   Съобщения: 149,021
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,771

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В НОЩТА НА МАГИЧЕСКАТА ЛУНА

 

Краката му висяха провесени от моста. Бе седнал там и потънал в болката си. И по-скоро се давеше в болката си, и искаше да сложи край на това давене. Колебаеше се.

Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе допрял до едно метално табло. Но дори и да го виждаха на никого не му се занимаваше с някакъв евентуален самоубиец. После разпити, полиция, излишни нерви.

Беше минала кола с развеселени хора. Някой му бе подвикнал:

- Хайде ве, ще скачаш ли ве нещастник, тъпак, люзар.....

И чу, как  всички се изсмяха нагло и противно. Това го ядоса. Подиграваха му се някакви безсърдечни пияници, които живееха в собственият си егоизъм и злорадстваха над чуждите нещастия.

Изведнъж, кой знае откъде се появи един клошар. Брадясал с дълъг шлифер въпреки, че навън беше над двадесет градуса. Дърпаше количка пълна с всякакви боклуци.

- Дай една цигара – без много да му мисли каза той с дрезгав глас.

Момчето дори не го погледна.  Даде му цигара и брадатият се подпря на парапета и запуши жадно.

- Какво правиш тука – запита брадатият – ще скачаш ли или си просто на ръба?

- Момчето го изгледа бавно и вяло.

- Какво ме зяпаш? Ако ще скачаш дай цигарите и каквото там имаш, че не ми се ходи после да те търся по течението на реката. Тя реката не е много дълбока, така, че може и нищо да не направиш, но ще намокриш цигарите.

Момчето се взря в брадатият и за първи път съвсем ясно осъзна, че на никого не му пука за нищо, освен за самия себе си. Разбра, че трябва да се извиси над проблемите, да ги забрави, да стисне зъби и да продължи. Да, болеше го. Това бе второто му жестоко предателство в любовта. Даже третото, ако се брои и една  връзка, когато беше едно лято на почивка. Тогава му се изясни, че всички несемейни и сами, просто ходят на почивки с презумпцията за бързи неангажиращи контакти.

Но сега беше друго. Целувки, обещания, клетви и накрая я завари с друг. Ужасно. Обадиха му се, някои непознат от скрит номер и му казаха къде е и с кого. Той ги видя в колата пред дома й. Стъклата бяха запотени и сякаш не колата, а Земята под него се разлюля. Изчака докато тя излезе, за да се увери, че не е някоя друга. Колата тръгна. Тя го видя. Очите й бяха пияни, животински и някак нагли и безочливи.

Той просто си тръгна. Момичето направи опит да извика нещо след него, но излезе гърлен объркан брътвеж, а след това псувни по неизвестен адрес. Но той вече бе далече.

- Ей – извади го от мислите му брадатият – дай още една цигара. А случайно да имаш и нещо за къркане, пиячка, нали знаеш, водка, уиски и ракийка става, каквото и да е.

- Нямам - отвърна момчето и му даде цигара.

- Слушай – започна брадатия – не знам защо си тука, но ми изглеждаш готов да направиш пълна глупост. Това не е решение. Ти ще скочиш, а тези заради, които си скочил ще си живеят живота и въобще няма да си спомнят за тебе. Предадат ли се, добрите, предадените и страдащите, ще остане още повече място за мръсниците. Запомни над теб е само Всевишният. Той ти изпраща уроци.

- Ти си бил голям философ  - каза му момчето, без да го погледне.

- Умник на умниците, а събираш боклуци.

- По-чисти са – измори под носа си брадатият.

След секунда каза:

-           Но как позна? Аз съм учител по философия. Бях де, до  преди десет години. Имах жена, красива и явно шавлива. Почнала връзка с някакъв влиятелен мъж и при развода ми взе всичко. Представяш ли си? И детето. После се заглеждах в него, но, както и да е. Да знаеш всеки може да гарантира за майка си, но понякога не е убеден за баща си.  И дойдоха някакви свидетели и хора от входа и квартала и ме изкараха мен виновен. Биел съм жена си, чували виковете й. С пръст не съм я докосвал, но май е трябвало. И за капак на всичко се появи една студентка и каза, че ми била любовница. Въобще не я бях виждал.

Момчето го гледаше и бе объркано. Изведнъж разбра, че има още много наранени хора, и че навярно болките им са много по-големи от неговата.

- После ме уволниха от работа и не ме приемаха никъде. Пропих се и ей ме на сега.

- Виж, виж луната – каза момчето и посочи с пръст.

Тя беше огромна. Но по-странното беше, че бе отдолу и леко в ляво червеникава, а отгоре и леко в дясно синкава. И имаше някаква лека мъгла, която я правеше призрачна и загадъчна.

Момчето извади телефона си и направи няколко снимки.

Докато си седяха изведнъж чуха нещо, като сподавен вик и стон, който идваше от другата страна на моста. Обърнаха се и видяха тялото на падащ човек, всъщност беше жена с развята дълга коса.

Момчето хукна към парапета. Видя я как потъва и веднага, без да се колебае скочи след нея в реката. Чу се силен плясък от падането му във водата.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-04
прочитания: 238
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход