StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,460
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,519
   Точки: 2,643,297
   Съобщения: 151,853
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

УЛИЧНА ПРЕВЪЗХОДНА

1.
Когато за последен път се прекръсти, преди да излезе на светло от църквата, Той се усмихна, присви дясният си клепач и изкриви устните си в знак на несъгласие с проповедта на свещеника, че с вяра и любов към Господа можем да бъдем щастливи, защото на практика беше точно обратното. Който не изпълняваше Божиите заповеди се радваше на благополучие и добър живот. Примери много, а и не си струваше да ги изравя от паметта си, защото щяха да помрачат настроението му. И все пак пред него изплува един спомен, макар и да не беше свързан с представител на човешкия род. Преди време беше решил да си вземе домаше любимец. И на какво ли не хвърля очи, защото за него този избор му наподабяваше на избора на представители в Народното събрание, които ще защищават интересите му, докато най-накрая се спря на котка. Но оттук нататък следваше трудния избор каква да бъде тя, сиреч порода, защото се оказа че има много разновидности. Отначало се спря на четири основни породи, а именно- сиамска, шартрьоз, сибирска и персийска. Но като научи всяка от тях колко струва на пазара и колко пари ще му струва изхранването им, защото трябваше да ги храни със специални храни, реши да потърси нещо от неговата черга. И веднъж, когато изхвърляше боклука си, късмета му се усмихна. До контейнера изоставено мяукаше едно малко коте от неговата порода - УЛИЧНА ПРЕВЪЗХОДНА.

2.
Зарадва се, сякаш беше открил златна находка. Веднага го прибра и в продължение на седем месеца се грижеше за него всеотдайно, като очакваше, че то ще му се отблагодари.
Но...
преди двайсет дена, сутринта, когато бързаше, за да не закъснее за работа, беше забравил полуотворен хладилника и когато се върна, то беше опустошило провозиите му за цяла седмица. Толкова много се ядоса, че в гнева си, ако го беше хванал можеше и да го убие, но то успя да се скрие под спалнята. До сутринта гнева му мина, но все пак реши да го накаже с възпитателна цел, за да не повтаря тази пакост. Дори си помисли, че ако има ефект този метод може да се приложи и на народните представители, които беше избрал, защото изобщо не защищаваха неговите интереси и го обричаха на жалко съществувание.
И така на сутринта, когато котето си помисли, че бурята е преминала и се умилка около него той веднага го сграбчи. Занесе го на терасата, овъртя главата му с тел, завърза го да не може да мърда. И така без храна и вода го беше оставил вече двайсет дена, и всяка сутрин и всяка вечер го дразнеше с един магарешки бодил. Беше решил да го пусне, когато започне да яде магарешкия бодил. И наистина на двадесетия ден, тази сутрин, преди да иде на църква, когато му подаде бодила, то го захапа и започна да го дъвче.
Наказанието му беше прекратено. Той го освободи. Нахрани го и го напои.
Но дали щеше да има ефект от това наказание не се знаеше.
Трябваше да изчака малко и ако имаше резултат, можеше да предложи този метод за превъзпитаване на някои представители на човешкия род, по-точно на нашите любими народни избранници.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-05-04
прочитания: 307
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход