StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,224
   Потребители: 12,320
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,848
   Точки: 2,631,178
   Съобщения: 125,835
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тя

Тя беше най-красивата жена в селото. Сред обичайните ниски, тантурести, уморени фигури стройната й осанка изглеждаше не на място. Тъмните местни очи рядко срещаха синия й поглед. А усмивката й не бяха виждали от времето, когато погалваха с радост детските й плитки и й подаряваха бонбони с шепи.
Тя беше най-обсъжданата жена в селото. Никой не знаеше кой е баща й, а майка й я отгледа сама и накрая кротко изгасна. Тя минаваше по улиците тихо, вглъбена в себе си, и поздравяваше само с кимване. Ухилените или загрижени стрини не разбираха постоянната й меланхолия – подобно безразличие към живота им се струваше ненормално. Връстничките й я избягваха – тя не говореше за техните момчета и филми, не се гримираше, не следеше намаленията в модните магазини на съседния град и вечно четеше. А мъжете… дори след като се скриеше зад ъгъла, погледите на ергените я следваха несъзнателно, а семейните въздишаха наум по нещо свое.
С времето се научиха да я мразят. Беше по-лесно за всички.
Един ден тя просто си тръгна. Никой не разбра накъде. Последно я видяха да чака междуградския автобус с куфар в ръка и по-красива от всякога.
Замина и сякаш изтръгна нещо от сърцето на селото. Вече нямаше какво да мразят, макар че догадките и странните приказки по неин адрес не стихнаха дълго. Накрая млъкнаха – някъде дълбоко в себе си всички имаха смътното усещане, че някой е отнел светлината им. Постараха се да забравят.
И животът продължи – ту труден, ту радостен, но ежедневно изискващ своето. Само понякога някой от ергените си спомняше сините й очи и плавната й походка и поръчваше още една ракия.
Веднъж пред прага на майчиния й дом спря автомобил. Привлече всички погледи - обикновен, но нов автомобил, който блесна сред местните старотии като ягодка в пущинак. От него слезе тя - все така стройна и изящна, но изгряла в най-красивата усмивка на света. В ръцете й гукаше златокосо момиченце в небесносиня като очичките си рокличка. Един висок, сияещ мъж извади куфар от багажника, положи ръка на талията й и тръгна с нея към къщата, взирайки се в лицето й и говорейки тихичко нещо, което накара нечуваният й смях да звънне нежно в листата на ябълката.
Портата се затвори зад гърбовете им, преди съседите да осъзнаят какво се случва. След час вече цялото село знаеше, че тя е тук.
Странно как в следващите дни улиците се изпълниха с живот. Ненадейно се появи много работа, която трябваше да се свърши извън двора. Телевизията стана някак скучна, съмнителната ракия в местната кръчма се оказа привлекателна, а домакините, в най-добро разположение на духа, с часове разискваха всевъзможни теми по тротоарите и пейките.
Понякога успяваха да я видят. Тримата бяха винаги заедно и от начина, по който се усмихваха, говореха и се докосваха, се носеше някаква непозната топлота и светлина. Селяните дори опитваха да поговорят с нея. И макар че ведрият й поглед ги посрещаше с радост, тя не беше много по-приказлива от преди. Те не намираха теми за дълъг разговор и бързичко се отдалечаваха, смутени от непоносимата й красота и от приветливите очи на мъжа до нея. Само децата ги следваха навсякъде, привлечени неустоимо от русите къдрици на момиченцето, нежния глас на красивата лелка и несвършващите бонбони в джобовете на чичкото.
След известно време по иначе спретнатите дворчета се заваляха прахоляци, кръчмата продаваше нечувани количества алкохол, селото ухаеше на позагорели тенджери и недоочистени обори, а женените двойки все по-често се поглеждаха накриво и все по-често се дочуваха раздразнени подвиквания.
Намразиха я още повече. С цялата скръб и ярост на хора, които смятат, че никога няма да имат това, за което изведнъж са замечтали. Макар постоянно да я обсъждаха, жените се стараеха да не я поглеждат. Мъжете не спираха да мислят за нея, изпълнени със смесица от яд и самосъжаление. А тя – далечна от всички тях, както обикновено – продължаваше да проблясва по улиците, сияеща под мъжката ласка и детското гласче и по-красива от всичко, което някога бяха виждали…
Един сутрин автомобилът беше изчезнал. С никого не се сбогуваха. Никой не чу кога са заминали.
Животът полека се намести в познатия си сив коловоз. И селото потъмня завинаги. 





vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-10-29
прочитания: 143
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход