StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,358
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,096
   Точки: 2,663,495
   Съобщения: 149,490
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Траур

     Шест четирсет и седем. Една ръка с черен изронен лак по ноктите се подаде изпод завивките и изключи електронният часовник. Сънена физиономия посрещна новото утро, ръката отметна израснала тъмна коса, младият мъж се надигна от леглото и се протегна, в стаята беше тъмно, щорите не бяха вдигнати.
    Вратата се отвори, по коридора вече беше светло, в кухнята цвърчеше нещо на котлона.
- Добро утро Сали.
- Здрасти, Бен.
Двамата тинейджъри се разминаха на път за банята, след петнайсет минути се срещнаха в кухнята, където ги чакаха големи порции яйца с бекон и плодове.
- Биковете пак са изгубили – клатеше глава пълен възрастен мъж с оредяваща коса, четейки вестникът си. – Благодаря, Мери – каза разсеяно и пое кафето от съпругата си – светлокоса жена на средна възраст, разчистваща след готвенето.
- Сали, взе ли си домашното, мила? – загрижено попита майка й.
- Тук е – тя потупа черата мешка, закачена на гърба на стола и се зае с яйцата.
- Сал, да вземеш да махнеш това от врата си – посочи бащата отлятата от епоксидна смола графика на предни зъби, захапали надпис B.L.O.O.D.
- Тате, аз не ти казвам какво да носиш – подразни се момичето, петнайсет годишно, слабо и дребничко, с права коса до раменете и все още невинното изражение на младо момиче.
- Туше – отбеляза брат й и си отхапа от препърженият бекон.
- А ти с тая коса…
- Скъпи, остави децата, ще закъснееш за работа.
Двамата се нахраниха и пожелаха приятен ден, тръгвайки към училище.
     Бен беше доста висок и слаб, седемнайсет годишен, носеше боти без връзки, вече доста изтъркани, седем осми панталони и карирана зелена риза върху черната тениска. Сестра му си беше начернила очите, на мешката й имаше изрисувано на ръка логото на B.L.O.O.D. Пусна ги докато вървяха към училище, където отидоха десетина минути по- рано, в парка пред гимназията някои вече караха скейтборд или разговаряха с връстниците си.
- Сали! – светлокосо момче, по- високо от брат й стана от една пейка като ги видя и се затича към тях. – Добре изглеждаш.
- Трябва да спрем да се виждаме така – каза му, а високият се засмя и й смигна, беше наистина чаровен. – Той е там.
Светлокосият я подмина и се спря при брат й, тя извърна очи когато двамата се доближиха един до друг и се целунаха, сякаш не знаеше нищо.
- Трябваше да изям онзи бекон – задъхваше се тя, докато правеха обиколка на игрището, съученичката й Бет се засмя, явно тя беше във форма. – Не мога да завърша дори две обиколки.
- Идеята е да живнем, не да се разглобим. Ела, треньорът не гледа, да си починем.
Двете се качиха на стъпаловидната стена, Сали извади слушалките от телефона си и пусна музика, отново B.L.O.O.D.
- Притеснена ми се виждаш – Бет отметна влажната коса от раменете си, някой зад нея подсвирна.
     Бет беше красавица, подрастваща тинейджърка с естествено руса коса и наляти форми, момчетата си умираха за такива като нея в този период. Сали все още се развиваше, гърдите й не бяха големи, нямаше онези дълги ресници и пухкави устни като на Бет, тя въздъхна. Все се сравняваше с някого, чувстваше се зле.
- Хайде, момиче, изплюй го. Иначе ще ровя, докато не разбера – тя започна да я гъделичка и Сали вдигна ръце за да покаже, че се предаваше.
- За мен и Джаред…
- Какво за теб и Джаред? – Бет беше извадила своят телефон и оправяше косата си. – Да не искаш да кажеш Бен и Джаред?
- Нашите мислят, че ходя с него – каза тя през зъби, гледайки на другата посока, докато брат й в другия край на игрището подаваше на светлокосия, той се засили и вкара от мястото си.
- И?
- Рано или късно ще разберат, баща ми ще откъсне главата на Бен, и двамата с майка са крайни хомофоби.
- Първо – Бет прибра телефона си и нацупи устни – хомофоб е гръцка дума, и не значи да мразиш гейове, а да мразиш хора… Освен това днес всеки може да бъде какъвто си поиска.
- Не и в моето семейство – възрази Сали. – Ние сме примерни, добрички, майка все ме подпитва дали планираме да правим секс, че трябва да се пазя, беше ми оставила кутия с презервативи на шкафчето, за бога!
Алекс изкрещя нещо в песента и се наложи тя да намали, за да могат да се чуват.
- Някакви мърли се хвалят, че били спали с тях – Бет кимна към телефона й. – Как ли пък не, по тая логика аз съм спала с Крис Хемсуорд.
- Прати един насам – въздъхна Сали.
- Все някога ще научат, сама го каза. Хайде, Ричардс гледа насам.
Двете станаха и продължиха обиколката си.
 
- Остави ме, Сал, сега и ти ли? – на тръгване се ядоса брат й, понеже той се бавеше за да бъде с другото момче, а сестра му нервничеше.
- Човече, цялото училище знае, поне не го прави пред хората! – изшътка му тя.
- И какво?
- Някой ще проговори и татко ще те изхвърли.
- Спокойно. Спестявам. След три години ще съм пълнолетен, ще се изнеса.
- Ти наистина си вярваш – Сали забърза крачка и се наложи Бен да се затича за да я догони.
- Мислех, че ме подкрепяш – брат й я дръпна за ръката и я накара да спре, някой от съучениците им мина покрай тях и им махна за довиждане. – Че си на моя страна, Сал!
- На твоя страна съм – сниши глас тя. – Нямаше да правя целият този цирк, ако не бях…
- Понякога си мисля, че искаш да ме хванат – той отметна косата от лицето си и пъхна ръце в джобовете си. Хапеше устни, все още усещаше целувката на другото момче по тях.
- Не говори глупости, ти си ми брат. Но накрая лъжите ще пропаднат, по- добре си признай сега.
- Виж какво, достатъчно! – Бен замахна отчаяно и се спря, тя застана срещу него. – Опитах се, окей? Опитах, не ме влекат момичета, не съм го избрал сам! Наричат ме изрод и какъв ли не, само защото искам да съм с някой, когото харесвам!
- Не те обвинявам – меко започна Сали. – Искам да си предпазлив, искам да имам брат, а не татко да те халоса с „Хиляда важни факти в историята на света” и да те убие.
Бен прихна и продължи с нея нагоре към кръстовището и автобусната спирка.
     Сали се качи в стаята си когато се прибраха, преоблече се и се изми, имаше домашни, но никакво желание да ги пише. Вместо това разгърна обложките на албумите на B.L.O.O.D. и продължи с преписването на текстовете им в красива тетрадка с червена роза на корицата. Можеше да отиде в някоя книжарница да си ги изпечата, но бе някак по- лично сама да ги препише, а и щеше да има време да помисли над значението им докато го прави.
     Слязоха на вечеря в претъпканата със стари мебели и уреди кръгла кухничка, само тостерът беше нов, абсурдно цъфнал на вече изтритият дървен плот. Родителите им се прибраха, майка им претопли вечерята от снощи – пържени картофи с пуешко и зеленчуци, баща им беше пуснал телевизора и чакаше резултатът от мача.
- Как вървят нещата в училище? – попита майката, Сали стрелна брат си с поглед.
- Добре, в събота Деби има рожден ден, кани ни на парти.
- На домашно парти с дрога и секс – обади се баща им, който уж беше зает със спорта и не участваше в разговора.
- Не, татко, ще бъдем на заведение с до трийсет долара консумация, родителите й също ще присъстват – отряза го Сали.
- Разбира се, мила, ще отидеш – опита се да успокои нещата майка й. А после добави:
- Няма ли да поканиш Джаред на вечеря някой път?
Сали се задави и вдигна ръка пред устата си, сокът бе започнал да се стича и да капе по масата, баща й премести вниманието си на нея.
- Защо да го правя? – попита, бършейки се с една салфетка на цветя.
- Заедно сте от доста време – изтъкна майката. – С баща ти искаме да знаем кой е той, дали е свестен…
- Това са четири месеца, мамо. И да, свестен е, не се бие, най- добрият във футболния отбор в гимназията…
- Чудено – отсече бащата. – Извикай го. Ще има за какво да си поприказваме.
- Не мисля, че е добра идея – на Сали започваше да й пари под лъжичката. – Той е срамежлив, не обича семейни…
- Колко срамежлив може да е шампион по футбол?
- Нали познавате родителите му – включи се Бен в опита си да помогне. – Готин е.
- Искаме да знаем всичко за човек, който се вижда с дъщеря ни – отсече бащата, лицето на брат й пребледня.
- Само се размотаваме, татко.
- Това не е въпрос, госпожице. Доведи го да го видим.
- Когато нещата станат сериозни, първи ти ще научиш – тя го потупа по рамото, взе си един картоф и тръгна към стаята си.
- Имам да уча – Бен изхвърча след нея, майката вдигна ръце.
- Не сте си изяли десерта…
- Всички хлапета са такива, остави ги – махна мъжа й, и тя се зае да раздига масата.
- Това беше на косъм – изпуфтя Бен докато се качваха по тясната вътрешна стълба.
- Алибито ни няма да издържи три години. Говори с тях сега!
Тя затвори вратата на стаята си в лицето му.
- Може ли поне да преспя тук? – извика той, от вътре се чу как тя усилва музиката за да не го слуша.
 
     Поредният ден, поредното ранно ставане, целувка преди часовете. Бяха изкарали математиката и физиката, сега тичаха на двора, слънцето беше безмилостно днес, дори не полъхваше вятър.
- Виж ги тия, ние тичаме, а те си почиват – мърмореше Бет, докато тя, Сали и Джини тичаха по бялата линия. – Хей, Саймънс! – извика. – Не сме на почивка. Вдигай си задника… Какво е станало?
Чак сега групата момичета забелязаха съкрушеното изражение на лицето на съученика им, включително и това на братът на Сали, един от скупчилите се държеше телефон.
- B.L.O.O.D. са пуснали изявление в сайта си. Спрели са да търсят Алекс.
- Какво, защо? – Джини се вмести между тях, дребно момиче с изумителна борбеност и мъжкарско поведение. – Намерили ли са го?
- Не са го намерили – вдигна очи и Бен, по страната му се търкулна сълза. – Обявили са смъртта му.
 
     Само за два часа размириците в гимназията  заради обявената новина бяха стигнали до там да извикат полиция. Някой счупи един от прозорците на втория етаж, хвърляйки запален чин, „художниците” както наричаха драскачите изписаха със спрейове цялата предна стена с разтеченото кърваво лого, едно от момичетата получи пристъп, а Елза – красивата рускиня последна година, която смятаха за готик кралицата на гимназията, тя никога не излизаше с местни момчета и футболистчета, говореше се, че спи с модел, показно си преряза вените.
- Не може да е вярно – Сали седеше под баскетболния кош и се клатеше напред назад, някакви деца тичаха наоколо и пищяха. – Не може да е вярно!
- Няма да приема това, провокации! – крещеше Джини. – Майк не го е потвърдил, няма тяло, за да обявят смъртта му!
- Не, Алекс! – плачеше една от съученичките им от другия клас, която често виждаха с потници с тяхното лого. – Как можа да ми причиниш това!
     Санитарите се щураха в опита си да успокоят обстановката, дойде и полиция, когато на покрива се появи облечена в черно фигура и заплаши да се хвърли.
- Не го вярвам – Бен беше свел глава и Джаред го поддържаше. – Той направи толкова много за мен с музиката си.
- Успокой се, не знаем дали е вярно – другото момче го целуна по главата.
- Ела с мен – Бет изведнъж се надигна и помъкна Сали някъде.
- Къде отивате? – Джини изостави работата си да пише по стоманената конструкция с джобно ножче и хукна след тях.
- Да се татуирам. Искам логото им издълбано в плътта ми завинаги!
- Бетани, никой няма да се съгласи да те татуира – опитваше се да я вразуми Джини. – Трябва да има двайсет, за да…
- Познавам един тип. Който татуира ако му бутнеш няколко долара отгоре.
- Аз нямам няколко долара отгоре – спря се Джини. – Нашите ми дават само колкото за закуска и пътни.
- Аз имам – каза им русата. – И това ще бъде нашият начин да почетем Алекс.
    
     Студиото далеч не беше това, което едно студио за татуировки  се очакваше да бъде. Това бе твърде малко и задимено от пушек, артистът бе захапал свита на ръка цигара и не изглеждаше много в час. Инструментите му бяха стари, но по стените на хартиени листове бяха налепени снимки с негови работи. Явно нямаше пари да си купи нови консумативи, но рисуваше дяволски добре.
- B.L.O.O.D. – каза Бет като влезе. – Пусни ги до дупка. И започвай работа – тя свали блузката си и другите две ахнаха, когато остана само по сутиен и отметна косата си, сядайки с гръб на стола.
- Чух какво е станало, да – кимна той, гологлав, целият ошарен с татуси и с криви предни зъби. – Цветна ли я искаш?
- Червена като кръв – отвърна момичето. Той се зае да сканира изобржението и приготви мастилата.
- Сигурна ли си, че го искаш? – Джени държеше Сали за ръката, която трепереше.
- Искам да крещя – през сълзи каза тя. – Искам да нараня някой, искам самата аз да почувствам болка. За да мога да се върна в момента, в който той все още беше там за мен. Не мога да го повярвам!
- Тихо – Джини я дръпна на рамото си, галейки косата й. – Не мога да си представя какво му е на Майк. Те двамата винаги са били като две капки вода.
- Може ли? – Бет на стола се извърна и посочи цигарата, която момчето пушеше, той се усмихна и й подаде. Тя си дръпна, даде и на другите да завъртят.
- Силна е – каза.
- Не чувствам нищо – Сали клатеше глава. – Какво се предполага да почувствам?
- Не се ли отпускаш? – попита той, взе си я и продължи да рисува, Бет стискаше зъби, докато иглата пробиваше кожата й.
- Не – поклати глава тъмнокосата.
- На някои тревата не им действа – вдигна рамене гологлавият. – Двайсет на всяка – каза и тупна Бетани по задника да става. – За теб е безплатно.
- Ще ти платя, обещавам – тя се наведе към него и отърка гърдите си в него, членът му моментално щръкна.
- Коя е следващата?
- Аз съм – Джини изхлузи горнището си и повдигна тениската.
- Не – пристъпи Сали. – Нека съм аз.
- Добре – вдигна рамене той. – На гръбнака боли.
- Знам – тихо каза тя, съблече се и се облегна на стола. – Започвай.
 
 
„Считано от днес групата е в траур” пишеше Уил на страницата им в официалният сайт. „Измина година, откакто Алекс изчезна, търсихме го навсякъде и ангажирахме полиция, която да го издири. Той няма други близки и място, където да отиде. Търсенето ни не даде никакви резултати” продължаваше текстът. „Той не фигурира в никоя база данни и не е бил забелязван никъде в щата или извън него. Няма нищо друго, което да направим и с огромно съжаление искаме да кажем, че B.L.O.O.D. загуби верен приятел, вокалист и личност. Алекс беше наш брат, няма думи с които да изразим това, което се случва с нас в момента. Молим всички фенове, приятели и колеги за разбиране.”
Уил
 
     Фенове, писъци, доброволно пролята кръв, вампирският символ, изрисуван на стотици сгради в Джърси. Градът се окъпа в червено за часове, но този път не от вампира, а от феновете му. Белите улични лампи светнаха в червено, коли минаваха и пръскаха сградите с боя, неидентифициран черен пикап караше по главните булеварди и двама маскирани изливаха боя по пътя от каросерията му, сякаш размазани човешки вътрешности на пътя.
     Хиляди фенове и фенки татуираха логото им на девствената си кожа, хиляди други нарушиха моралните норми и за първи път пиха човешка кръв. Едно от училищата избухна в пламъци и пожарната не успя да овладее пожара, три деца умряха в стаите, както после се оказа доброволно останали там, самоубили се заради новината.
 
- Ти беше всичко, което имах – Джини седеше в стаята си, затъмнила прозорците и пуснала „Немъртвият” на уредбата си. Стисна макетното ножче и направи още една рязка с него от вътрешната страна на ръката си, сълзите измиха рукналата кръв. – Ти ме водеше, когато нямах нищо друго. Сега вече няма мисъл.
Тя замахна отново и след поредната рязка ръката й остана да виси отсрани на масата, кръвта й капеше, а тя се захлупи мъртвопияна на компютъра.
 
 
Отиваш си, и няма път назад за теб
Защото моят път бе тъй покварен и обречен
От нищото и пак обратно в него се зарекох
Да се стопя, когато сянката ти във деня изтлее
 
Избирах с чужди думи своите лъжи да пиша
Струните кървят, изопнати във мрака
Опитах се, но тъй и не намерих ритъм
Оставайки да слушам твоите стъпки на раздяла
 
На Алекс

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-06-10
прочитания: 49
точки: 0 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход