StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,612
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,657
   Точки: 2,663,814
   Съобщения: 170,152
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,714

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Той




          Гледаше екрана и не вярваше на очите си. Всичко което си бяха писали през последните осем години беше изтрито. Всичките мили думи, стиховете, които беше написала за него, всичко, всичко беше изтрито. Сякаш никога не беше съществувало.
          Сърцето му спря, после нерешитерно удари един два пъти, сякаш не знаеше какво да прави и после тръгна отново. Явно беше решило нищо да не му спестява...
           В началото си пишеха с часове, после сложиха микрофони и камери, гледаха се и разговаряха. Накрая си говореха само по телефона и компютъра стана излишен, а след това дойдоха внучките. След втората Тя престана да се обажда по телефона. А когато той се обеждаше,  след минута се чуваше детски глас:
          - Бабо, бабо!  - И разговорът приключваше...
          А сега това. Всичко което си бяха писали през последните осем години беше изтрито. Всичко.
          След три дни събра в един чувал: комрютъра, монитора, микрофона, камерата, тонколоните, дори кабелите и ги изхвърли в контейнера. Но болката в сърцето не си отиваше. Не беше заради децата. Вече беше сигурен, че си е намерила някой...
          След месец отиде на черква. Запали свещ и с часове се моли за нея.
За нея! Да бъде щастлива!...
 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-07-01
прочитания: 115
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход