StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,695
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,618
   Точки: 2,653,640
   Съобщения: 155,269
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,683

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Това е историята...

                       Това е историята на един най-обикновен човек!

 

     Казва се Джони. Той живееше в един квартал на град Бургас, който се намира в центъра на града. Имаше обикновено и спокойно детство, както всеки на неговите години. На 10-годишна възраст се преместисъс семейството си, да живеят в краен, но бързоразвиващ се квартал на Бургас. За Джони това не беше нищо повече от поредната детска игра с много нови приятели. 

     Минаха няколко години и те пак се завърнаха в предната махала и всичко си беше постарому. Само приятелите му бяха поотрастнали и вече играеха на други игри, не само на футбол и “народна топка”. Времето беше такова, че всеки се чудеше какво даоткрадне или присвои. Джони се  чувстваше добре, когато е с един от близките си приятели Майкъл. Той беше малко по-буйно момче, ама в рамките на нормалното. Ходеха заедно на всякъде, а Джони благодарение на него, изпита за първи път нежността на женските ласки. 

     Майкъл познава доста хора в Бургас, а Джони -другата част. Така в един момент се оказа, че няма хора на тяхната вързаст дето да не ги знаят. А и след проявата на Майкъл – даде интервю за една кабелна телевизия на тема “Как трябва да изглежда Дядо Мразвече бяха убедени, че той имаше повече фенове от лидера на тогавашната власт. Времената бяха мътни, но и много приятни за живеене за хора като тях.

     Дойде време, когато Джони се записа да учи във Варна. Там той се запозна с още приятни и нови хора. С част от тях се оказа, че имат доста общи приятели и познати. Бургас винаги е бил малък град, макар да се развива по-бързо от ръждата по “неръждавейката”! Студетският живот си е добре, купони и веселба. Всеки ден е различен и неповторим, защото се запознаваш и комуникираш с много и различни хора. Въпреки това в средата,в която си отраснал е още по-добре и тя му липсваше.

     Пролетта на 2001 г. Джони се запозна с една девойка, която още в първия миг му направи силно впечатление. Тя се казва Ив! Името и бе кратко и ясно, лесно за запомняне и трудно за забравяне. Красота и бе по-пленителна и от утринна роса. Даже Луната и завиждаше, макар тя да имаше толкова много дивни и неописуемо красиви звезди. Ив помогна на Джони да преосмисли много неща в живота си! Те се виждаха много рядко, защото лятото е “сезона на купона”. Това е някакво много клиширано понятие, но за негов късмет му донесе една неочаквана и приятна среща. Те случайно се засякоха в един бургаски клуб. Там за пръви път се позабавляваха истински. Говориха си цяла вечер, танцуваха така, все едно са сами в цялото заведение. След това започнаха да се виждат и чуват по-често, макар Ив да си имаше гадже. Когато имаха време да се виждат, се държаха като зрели хора. Никога не излизаха само двамата, гледаха да не се набива на очи явната им близост. Лошото е, че Джони много страдаше заради това. Той само я гледаше и се радваше, че му отделя време и обраща повече внимание. Джони често я питаше за приятеля и, но тя винаги гледаше да отбягва темата – незнайно защо, но факт!

     Дойде есента, листата взеха да падат, времето се промени. Джони пак трябваше да ходи във Варна, за да се обучава и образова. В една от поредните си вечери вкъщи той получи странно обаждане. Някой му званна и каза “Знам кой си и ще ти стъжня живота”. Джони се усмихна и в първия момент си каза – евала! След миг обаче реши да звънне, за да сподели случилото се с Ив. Тя го убеди, че това не е дело на гаджето и. След кратък размисъл той реши да не се рефлектира. Прие го като подарък от “непознат” за рождения си ден.

     Така времето си минаваше, Ив и Джони си поддържаха приятелските взаимоотношения, макар тя да беше в София, а той във Варна. Незнайно защо, един ден той и прати SMS със съдържание – “Запознахме се април, опознахме се август, сега е ноември и аз продължавам да изпитвам същото чувство, както в деня на първата ни среща. Ив се обади на Джони да го попита какво значи това. Той каза, че ако до сега не е почувствала или разбрала това,значи не иска и никога няма да го разбере. Те продължаваха да поддържат комуникацията си дори и след това толкова кратко и искрено откровение, което Джони и отправи. Явно, ако това беше казано в очите, в подходящ момент и цвете в ръка, можеше да има по-голяма тежест и ефект. Уви - той си е такъв с хората от противоположния пол. Винаги им казва искрено какво точно мисли в момента, без да смята, че това може да е в негов ущърб. Вероятно и това е една от причините той рядко да успява да задър-жи човек до себе си, за да се радва на взаимното човешкото щастие.

     Времето си минаваше, а Джони продължаваше да бленува за Ив. Един ден на връщане от Варна той претърпя леко произшествие. Шофирайки “народната си кола” се удари с насрещно движещ се автомобил. Работата стана сериозна,  когато го приеха в болницата във Варна. Оказа се, че само дясната му ръка не е засегната от претърпения инцидент. За щастие на Джони, неговият приятел Майкъл събрал няколко души от махалата и отишли в болницата на свиждане. С голяма изненада в стаята му влиза не кой да е, а самата Ив в целичия си блясък и чар. Това е най-щастливият момент от живота на Джони. Той вече разбира, че и тя го обича, макар да е по друг, по-особен начин. Държи на него и иска да го излекува още на мига. След крадко, но много приятно комуникиране всички си тръгнаха. От следващия ден всичко вече беше различно, т.е. Джони гледаше да се усмихва колкото се може повече. Всеки път когато го оставяшесемейството му сам, той се стараеше да изпусне парата и да сподели емоциите със себе си. Това беше най-лесно като си пишеше разни неща в една тетрадка. Хубавото в цялата работа беше, че стаята му в болницата бе осветена и в тъмната част от денонощието. Вместо да охка и пъшка, за да притеснява хората около него, Джони споделяше разни свои мисли и чувства. Незнайно защо, но неговото изписване от болницата съвпадна с празника на независимостта на САЩ. Джони се обади на Ив, за да му дойде на гости вкъщи. Дори той да не можеше да я посрещне, едвам се стърпяваше да не стане да я прегърне! Това не можа да го направи, но имаше начин да го сторят. Тя седна до него на леглото, беше и доста комфузно и притеснено, защото  за първи път влизаше у тях. Времето навън бе прекрасно и Джони се размечта как ще стане, за да излязат заедно да се видят с приятели на кафе. Уви, това нямаше как да стане, но бе голямата му цел следващите седмици. Не мина и месец след инцидента, той вече се учеше да върви за втори път в живота си! Това благодарение на цялото му семейство, една жена която е учила и работи това, както и кратките му комуникаци с Ив. Все пак е лято, дори за Джони. След още малко  време той вече излизаше по улиците на махалата, срещаше се с приятели и комшии. Един ден тя му се обади да се поразходят заедно из града. Това беше много мило от нейна страна. Тя дойде с една приятелка от София, която само беше чувала за Джони. Те обиколиха почти целия град и се прибраха покрай морето. Беше най-страхотния следобед за него от много време насам. Самият той много обичаше да се разхожда, а когато си е вкъщи да се занимава с разни неща. Никога не скучае, мрази да бездейства.

     Настана есен-колегите на Джони бяха завършили вече. Той имаше да взима един изпит, за да завърши и да се дипломира. Понеже освен тренировките за раздвижване, другото му време беше свободно, той седна да учи за изпита и да подготвя своята дипломна работа. В университета бяха обявили дати и Джони се яви на “четири крака” за изпита. След като взе стълбите до петия етаж, той успя и с изпита. Успещно защити и своята дипломна работа, но не и без помощта на знанията си и на своите преподаватели. Така той успя да завърши нещо започнато и завършено на време, макар с малко трудности и перипетии.

     В началото на октомври Джони имаше рожден ден и Майкъл беше организирал скромно събиране, на което съмият той беше домакин. Това беше най-милия жест правен до сега от неговите приятели. Вечерта беше приятна и всичко вървеше добре, докато не стана време да  се излиза за дискотека. Джони се натъжи в първия момент, но когато всички казаха, че няма да излизат и остават,той отново засия. Те даже му предложиха, ако иска да отидат да пият по едно навън в квар-тално кафе. Джони каза, че всичко много му е харесало,обаче вече е изморен и ще се прибира у дома.

     Така времето си минаваше ден след ден! Един следобед Джони се разхождаше из махалата и срещна приятели, които му съобщиха потресаваща новина. На Ив баша й бе починал от смъртоносен сърдечен удър. Тази новина той не пожелаваше никому и не искаше да му се налага да я изрича някога. Тя си беше спряла телефона. Нямаше да е удобно той да се появи в домаи, защото може да създаде още неприятности за нея.Тогава той изпрати няколко съболезнователни SMS, макар да знаеше, че никой и нищо немаше да и върне загубата. Поне щяха да и помогнат да се утеши, а защо не да и покажат, че може да разчита на него! В по-следствие тези съобщения бяха описани под формата на стихотворение. Така бе поставено началото на новото му хоби и опит да запази спомените си и на хартия. След време Джони продължи да споделя свойте мисли и приживявания в “стихове”, като ги записваше в своята тетрадка от болницата.

     Сега вече, когато взеха да се повтарят събитията и в главата му изплуват същите мисли, не веднъж изживяни и веднъж описани, той реши! Нека да издам моите преживявания, свързани с “една” несподелена, недоразбрана и недоизживяна любов към Света!!!                    

             

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2017-10-10
прочитания: 176
точки: 0 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход