StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,909
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,574
   Точки: 2,643,044
   Съобщения: 147,718
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Топло мляко

  Случваше се, но не толкова често кучетата да залаят и то доста силно и продължително. Стоян си бе легнал и дремеше. Бе нахранил овцете и кучетата, а и когато мръкнеше си лягаше, за да е бодър, когато слънцето изгрее. Дядо му така го учеше: „Ще лягаш, когато слънцето залезе и ще ставаш, когато изгрее.”

  „Странно наистина – каза си той Защо ли се разлаяха така? Понякога надушват някоя мечка или вълк отдалеко и почват да лаят, но това не се бе случвало от две три години.”

 Сякаш вестта, че той бе прострелял няколко от тях се бе разнесла из гората и те вече не смееха да идват.

Той стана взе пушката си, марка „Барета”, страхотен подарък от чичо му и излезе да разбере какво става. Доближи до оградата, където се бяха събрали четирите кучета и лаеха по посока към пътеката , която водеше до кошарата, и се заслуша. Разбира се не чу почти нищо заради лая на кучетата, но освети наоколо с прожектора си.

  • Тихо, тихо, момчета – каза им той и кучетата притихнаха. Бяха изградили прекрасни отношения и не се налагаше да повтаря и да се държи с тях строго или грубо за да го слушат. Уважаваха го, и той тях и всеки разбираше ролята си във всяка ситуация.

  Сега вече всички бяха наострили уши и само едно от най-младите кучета леко скимтеше нетърпеливо да се разлая, защото там някъде наистина имаше някой, който се криеше зад някое дърво покрай пътеката.

Кой е там? – извика Стоян.

Никой не се обади, но след секунди се чу издайническо счупване на сух клон, който се счупи под тежестта на съществото, което се криеше там.   

  • Е, добре, или ще се покажеш, или ще пусна кучетата – спокойно каза Стоян.

  Но отново не последва отговор.

  Той зареди пушката, отвори вратата на кошарата и каза:

  • Давайте, момчета, вижте кой ни безпокои.

   Те се изстреляха, като лазерни лъчи към мястото, където бяха усетили присъствие на живо същество.

  Стоян тръгна след тях, готов да стреля при нужда.

  След около петдесет метра кучетата достигнаха до едно по-голямо дърво и се засуетиха покрай него. Едното леко излая, но после задуши нещо на земята. Другите също задушиха наоколо. После едното се стрелна навътре в гората, а секунда по-късно и другите го последваха.

  Стоян достигна до мястото, където допреди малко бяха кучетата и освети земята около дървото. Не видя нищо, но инстинктът го накара да разрови листата и тогава видя няколко капки кръв.

„Дали са от животно или от човек?” мина му бърза мисъл.

  Но нямаше време да се замисля, ако искаше да разбере трябваше да последва кучетата. Така и направи. Затича се и след около стотина метра ги видя да лаят леко и да скимтят под едно дърво. Освети нагоре по короната, между клоните и на един клон видя една жена.
   Тя се беше хванала здраво за клона и леко трепереше. Личеше си по лицето й, че и изплашена и потреперваше.
  • Моля те, махни кучетата – каза тя с отпаднал и трепереш глас.

  • Момчета, отидете до ей онова дърво каза Стоян и им го посочи.

  Те се позъвартяха няколко пъти и послушно тръгнаха, като от време на време някое от тях се обръщаше да види какво е положението и дали има опасност за стопанина им.  
   Когато се отдалечиха, той и помогна да слезе от дървото, като през това време се питаше как ли е успяла да се покатери толкова високо и си отговаряше, че тази жена е и много ловка, но и че страхът прави чудеса понякога.
  • Коя си ти и какво правиш тук из тези пущинаци? Загуби ли се? – зададе въпросите си скорострелно Стоян и леко съжали, че я подхвана още от самото начало. Може би трябваше да я изчака, да се поуспокои и тогава да я пита или вероятно тя щеше да му каже, когато е готова.

   Тя го гледаше, но не каза нищо. Беше бледа и красива. Сега той видя, че тя е наистина много красива, но не с онази кукленска красота на манекенките отрупани с безброй мазила и гримове, а чисто и просто с лице, от което струеше душевна чистоплътност и доброта. Дори без грим изглеждаше по-хубава от всяка една от тях. Той усети и сякаш разбра, че за първи път в живота си вижда външна и вътрешна красота в идеалната симбиоза и това го впечатли. Сякаш нещо засветна в него и той се почувства окрилен от някаква прекрасна неусещана до този момент сила. И в този момент чу изумителни мелодии и видя прекрасни картини. Бе виждал много красиви жени, но никоя не бе така чиста и сияйна. Повечето светеха с някаква фалшива, прикрита, двулична, преиграна енергия, която не го радваше. Някакси отвън бяха красиви, а отвътре гнили, както понякога казваше дядо му.
  • Ела – каза й той с нежен глас – ще отидем в кошарата на топло. Имам и прясно мляко, дето се вика топло, топло. Няма и час откакто съм го надоил.  

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-03-17
прочитания: 146
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход