StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,689
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,985
   Точки: 2,626,833
   Съобщения: 143,457
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Том

„Том беше артистичен котарак – изцяло бял, с множество хаотични черни петна, включително такива по муцуната, които издаваха много завоевания сред дамите. Походката му бе на уверен мъжкар, който умее да контролира териаторията си. Много от пазачите на трамвайното депо се бяха опитвали с хитрост да го заловят и прокудят веднъж завинаги от там, но късметът сякаш бе винаги на негова страна. До този момент.

До тази слънчева априлска сутрин, която не приличаше на никоя друга в живота на Том. Той не можеше да си спомни, друг път, в който жената от огромната сграда, в която живееха тези страни двукраки, клатушкащи се несигурно същества, да му е хвърляла благосклонно парче хляб. След това, на върха на рушащият се гараж, мястото срещу утринното слънце в този час бе свободно и той се изтегна за сутрешната си дрямка, блаженно огрят от ласкавите лъчи, който го милваха като майчиния език, отдавна забравен. До този миг.

По средата на дрямката си чу кучешки лай, Том наостри чисто черни уши в посока на звука и скочи от удобното си укритие. Слезна на тротоара, озъртайки се за подозрително близко двукрако същество и се шмугна под една от огромните машини, използвани за придвижване от тях. Кучешкият лай бе все по-близо, но източника убягваше на Том, тогава реши да прибяга до близката поляна, когато една от машинитие го удари. Тялото на котката излетя на метър – два и се просна на тротоара. Шофьорът вече закъсняваше за работа и продължи нервно напред.

Том се събуди след известно време, не усещаше нищо. Не разбираше къде е Земята, която винаги го бе ориентирала, не усещаше това странно, продълговато нещо на края на тялото, което му бе помагало в не малко трудни скокове между покривите на града. Всъщност можеше да мърда само предните си лапи, затова ги използва да се довлачи до един бордюр, малко встрани от пътеката на двукраките. В устата си усещаше кръв, също като онзи път, когато се бе бил с глупавият сив мъжкар на няколко пресечки по-надолу. Коварно го бе изненадал и отворил рана в устата му, оттогава знаеше какъв е вкусът на кръвта.

 Дишайки учестено, Том се бори честно с кучето на двукракото същество, само че съществото по някаква причина го държеше на разстояние от него. След малко ново двукрако същество се присъедини, по-високо от това с кучето, и двете загледаха котарака с тревога. Той вече не можеше да проследи самостоятелно събитията, те се случваха независимо от него, за първи път. Високото същество поднесе бутилка с вода до устата на Том, но той реагира с малкото останали съпротивителни сили и успя да го одраска по странните, продълговати бели лапи. Въпреки, че имаше половината си тяло и минимум от сили, той се пребори за територията си за пореден път.

Опитвайки се да заеме по-добра позиция, Том се опита да се провлачи на защитено място, но не успя, надигна се на лапи, но не разбираше къде е направо или нагоре и само се завъртя на място. После отпусна глава безпомощен и погледна високото същество в очите. То му отвърна и поднесе отново бутилката, за да пийне вода, но то не знаеше, че Том вече не помни как се пие вода. Том вече нямаше нужда от нищо.

Въпреки желанието му, двете двукраки същества успяха по-късно да пренесат Том до сграда, в която лекуваха котки, като него, очевидно. Вече нямаше сили да се бори, но се държеше на висота. Цял живот се беше борил, нямаше да се предаде и сега.”

Том беше приет в реанимацията. При първият опит за ретгенова снимка, състоянието му се усложни и премина на изкуствено дишане.  След като се стабилизира решихме да го снимаме, за да разберем реалното положение. Снимката показа, че няма фрактури, освен масивен удар в областта на главата и счупена долна челюст. Към този момент Том нямаше никакви рефлекси или инстинкти, само сърцето му продължаваше да тупти. След няколко минути спря.

П. С. Името беше избрано от мен, защото вярвам, че всички котки (дори уличните) имат право да бъдат обичани колкото Том.

П. П. С. Животът крехък, когато намерите Том – помогнете му, може следващият път да продължи с вирната опашка по улиците!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-04-21
прочитания: 59
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход