uFeel.me
Срещата
Автор: sunbeam,  6 април 2011 г. в 15:50 ч.
прочити: 301

  В купето беше сравнително тихо. Всеки си се занимаваше със себе си. В ъгъла една бабка стискаше чантичката си в ръце и гледаше подозрително младежа срещу нея, който тресеше глава в ритъма на музиката идваща от бръмчащите слушалки на ушите му. Малкият беше готин, както на всички млади не му пукаше от околните. До него седеше омърлушен студент и ровеше нещо в записките си. Напразно се опитваше да попрочете нещо и да не обръща внимание на музичката на съседа. Потропващият му крак го издаваше, че му завижда за възможността да разнообразява пътуването си с любимата музика. Позастаряващата дама насреща не споделяше това мнение. Четеше си любовният роман, цупеше се и недоумяваше как мъжът до нея изтърпява тези двамата и не им правеше забележка, ей така, заради дамата до себе си.
  Жената в ъгъла до прозореца... а тя ли? Тя сякаш не беше тук. Дали защото беше до прозореца или от нещо друго нейното място светеше с особена светлина. Вдигнала и свила единият си крак на седалката, беше подпряла лакът на острото си коляно. Лицето и се отразяваше в стъклото и можеше да се забележи леката и усмивка и топлият зареян поглед. Така усмихваща се, загледана в движещият се свят навън и с рошавата си къса коса приличаше на момиченце радващо се на изпълнението на съкровено желание. Вглъбена, тиха и слънчева излъчваше мир и нежност. Може би само потрепващото пръстче на ръката и,подпряла брадичката, издаваше вълнението и от очакването и от предстоящата среща. Чичкото с вестника отсреща си каза на ум ”влюбено момиче”.
  Свистящите спирачки на влака я върнаха от мястото,където се беше отнесла. Тя тръсна рошавите си коси, огледа спътниците си, някак виновно/сякаш имаше вина, че е щастлива/, усмихна се на хлапето със слушалките и започна да се приготвя. В купето настана суматоха. Всички щяха да слизат. Младежът със слушалките беше задръстил изхода с огромната си раница. Бабичката потропваше нервно. Студентът си изпогуби листите, а чичкото с вестника оглеждаше дамата с любовния роман, сякаш преценяше дали ще го огрее.
На перона всеки тръгна в своята посока. Тя стоеше с малката си раница на гърба и се оглеждаше.Очите и сновяха от човек на човек сякаш сканираха всеки поотделно и търсеха ли търсеха. Стоеше си така рошава с провлачена жилетка до коленете и протрити кецове. ”Как можах да се облека така, аз жена ли съм или...” - мислеше си и се цупеше на непредвидливостта си. Пооправи малко коприненото шалче на врата си и се заоглежда отново. „Ами, ако не ме познае така, ако изглеждам прекалено момичешки, ако очаква женствена и елегантна?” Съмненията понабръчиха челото и, усмивката и леко помръкна, а в очите можеше да забележиш прокрадващата се тревога. Стоеше си така, потропваше в изтърканите си кецове и се оглеждаше с трепет. Перонът се опразни, тя поседна на една олющена пейка /колко ли хора и съдби са седели тук/ и се заслуша в тракането на стрелките на старият часовник над главата и.
...
  „Боже мой, точно сега ли трябваше да правят ремонт тук и се налага да обикалям.” Мъжът във вектрата стискаше здраво волана и поглеждаше тревожно часовника, който неумолимо препускаше напред. Днес всичко вървеше наопаки-проблеми, аварии, тревоги, цветята, а сега и... този ремонт.
  „Няма да успея, ще закъснея. Какъв съм заплес, защо не тръгнах по-рано. Господ да ме убие.”
  На светофара една мадама в съседната кола се загледа в лицето му. Мммм да, правилни черти, топли очи, прошарена коса и младежки поглед. Имаше нещо странно привличащо в този мъж/де да знае, че е влюбен/. Той извърна поглед към нея, а тя нагласи устни в „можеш да ме имаш”, но погледът му минаваше сякаш през нея зареян там някъде и малко разтревожен. Приличаше на момче, на което след минути ще се сбъдне една мечта. Жената въздъхна”този или е влюбен или е луд,жалко готин мъж”.
  Той погледна лицето си за миг в огледалото - топли очи, позагоряла кожа и младежко изражение. Странно, но момчешкият блясък в очите му чудесно хармонираше с посребрените слепоочия. Тревожна бръчица процепи челото му: ”Дали не съм прекалено стар за нея, и защо по дяволите си сложих тези дънки. Тя може би очаква солиден мъж.” Сепна се от клаксон. Изнервен младеж форсира колата си и профуча край него. Свали поглед от огледалото и обърна глава към букета на задната седалка. Усмихна се: „Хубави са, струваше си чакането”. Нетърпеливо натисна газта. Потегли, в замечтаният му поглед все още имаше следа от прокрадващата се тревога.
  Паркира и почти в движение изскочи от колата. Тичаше като младеж, понесъл големият букет цветя, а сърцето му щеше да изхвърчи от вълнение. На перона нямаше никого. Болка прониза сърцето му, но само след миг една фигурка, облечена в размъкната жилетка и раница на гърба, седнала под часовника, накара по изопнатато от тревога лице да се разлее вълна на умиление и любов. Приближи се тихо да не наруши спокойствието и, и да се полюбува на милото същество. Седеше на пейката с наведена глава и гледаше в опърпаните си кецове. Зеленото копринено шалче на нежната и шия и стоеше прекрасно.”Господи, обичам я.”
...
  „Сигурно нещо го е забавило, ще дойде. Само да не е бил тук е да съм го отблъснала някак.” Седеше на пейката, играеше си с края на шалчето и тъжно гледаше смешните кецове. Една сълзица-предателка напираше да се търкулне по бузата и: ”моля те, недей, трябва да съм хубава”.
  Изведнъж тя усети присъствие, някак въздухът и прошепна: ”Той е тук”. Вдигна очи и...
Пред нея стоеше най-красивият уханен букет цветя, който е виждала през краткия си живот - букет с атлетични крака:
  „Слънчо?”
  „Звездичка?”
  Какво да кажем от тук нататък. Погледи, докосвания, дъх на цветя, сълзи,изпуснати думички, прегръдки, целувки, шалчето, прошарена коса, сълзи, смях, целувки, неговият глас...
  Старият часовник и олющената пейка въздъхнаха за кой ли път, завиждайки им благородно. Заваля.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me