StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,131
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,626
   Точки: 2,662,506
   Съобщения: 155,838
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Срещата - продължение

  Тичаше хванал малката и ръчица под дъжда. Тежките капки, които капеха върху лицето му не можеха да охладят приятното усещане от докосването до нейната кожа. Благодареше на съдбата, че му позволи да има това малко същество до себе си. Тя припкаше след него мушнала ръката си в неговата, а с другата носеше огромния букет. Освежен от дъжда, той оставяше уханни следи. Цялото и същество излъчваше щастието, което я беше обзело след срещата. Даже смешната провлачена жилетка изглеждаше весела, измокрена от дъжда.
  Първо отключи нейната врата,отвори я, очаквайки да се мушне бързо като подплашено зайче. Тя се спря, извърна лице толкова близо до него. Очите с бляскащи от дъждовните капки ресници като звездички се усмихнаха нежно и с благодарност. Приближи се още по-близо. Дъждът се стичаше по нослето, по-устните. Усещаше дъхът и. Целуна го така нежно, свежо и непринудено, че му се прииска да поспре мига. После погали със свободната си ръка лицето му и се мушна в колата. Дъждовните капки обливаха лицето му, но не можеха да измият следите от нейните устни. Постоя секунда-две като препариран и влезе в колата. Тя стоеше вътре измокрена, рошава и безкрайно щастлива. Усмихваше се прегърнала цветята си. По-щастлив от нея в момента беше може би само той.
  Тя се погледна в огледалото. Звънлив глас изпълни тясното пространство на колата:
- Господи, приличам на мокро щъркелче - погледна неговото лице - А ти, на красив бор след буря.
  Нацупи леко устни, очаквайки реакция. Забеляза леката загадъчна усмивка, която издаде настроението му и побърза да добави:
  - Обичам те!
  Отново прегърна красивите цветя, сякаш искаше да изпие цялата им опияненост /като че ли нейната не и беше достатъчна/.
Потегли искаше да изглежда сериозен и съсредоточен, все пак шофираше, но... Усещаше любопитния и поглед върху косата, челото, после проследи профила на носа му и доста дълго се задържа върху устните. Предателска усмивка развали всичките му намерения за сериозност. Обърна се към нея. Тя го гледаше захласнато с поглед, пълен с любов и желание.
...
  Шофирането уж е рутинна работа, а защо не му се отдаваше много в момента. Може би заради нежното създание, измокрено до кости, което се беше свило на седалката до него, гушнало красивия букет цветя. Не сваляше влюбеният си поглед от него, сякаш искаше да попие всяка една минута от срещата им, за да си има за после, когато не са заедно. От мократа и коса още падаха закъснели капчици върху красивите и очи, а те блестяха с онзи луд блясък на влюбена жена. В гърдите му едно желание напираше и заплашваше да се излее с разрушителна сила.
  „Милият ми Слънчо” - мислеше си тя докато разглеждаше лицето му. - целият се е измокрил. Но пък... не мога да скрия, че е много секси така .Дъждовната вода е родила безброй звездици в прошарените му коси и адски ми харесва”. Усмихваше се, а в лудата и главица се прокрадваше една идея. „Не, много е... какво ще си помисли за мен” -тръсна мократа си коса, за да прогони дявола в себе си. Засрамена от мислите си свали поглед от него и заразглежда едно цвете от уханният букет.
  Дъждът се усили. По стъклото се стичаха реки, а вътре беше топло и ухаеше на цветя. Вече не виждаше нищо по пътя, а и се здрачаваше. Намали и паркира в страни от пътя, дали заради безопасността или за да се полюбуват на песена на дъждовните капки, родена от почукването им по тавана на колата. Погледна към нея. Милото същество, стискаше букета, а очите и го гледаха топло и лекичко дяволито. „Милата ми, цялата си се измокрила, много съм загубен, как не се сетих да взема чадър”погали мократа и буза. Тя отново потрепери, може би не от студ, и направи движение като коте галещо се в ръката му. Стори му се, че чу тихичко мъркане, или му се причуваше при този шум от дъжда. Понечи да отдели ръката си от бузата и, но тя я хвана с две ръце и се притисна още по-плътно към нея. Кадифената и кожа беше прекрасна дори и измокрена.
  - Какви топли ръце имаш - това го каза на глас, а си помисли: ”Боже мой, ще припадна”.
  Извърна устни и целуна ръката му. Очите и се напълниха със сълзи -щастие и благодарност, че го има. Не искаше да я вижда такава. Бързо извърна лице и сподавено каза:
  - Може ли да се преоблека?
  Милото същество, милата му звездичка. Шумът от дъждовните капки заглуши въздишката му докато тя припряно събличаше мократа жилетка. Не искаше да я притеснява с погледа си. Страхуваше се, че ще изчезне, бе като видение. Седеше обърнат леко с гръб към нея и гледаше стичащата се вода по прозореца. Чуваше я като порови малко в раницата за подходяща дреха. Шумоленето от движенията на тялото и галеха ухото му и той лекичко се усмихна. Опита се да си я представи, но беше прекалено възбуден и въображението му играеше мръсни номера. За секунда шумоленето зад него спря. Вече си мислеше дали да не се обръща вече, когато усети леко докосване по врата си. Нежната и ръка сякаш изгаряше кожата му. Настръхна, беше прекрасно. Деликатните и пръсти пълзяха по врата му и палаво се мушнаха при рошавите му гърди. След миг там, където бяха минали ръцете, усети устните и. Това взриви у него желание и страст. Хвана ръцете и се обърна. Тя го гледаше със блеснали очи, лъчезарна усмивка, облечена в зелена тениска с апликация на жирафче на гърдите. Приближи се и я целуна нежно. Сега беше ред трополящите капки да заглушават нейната въздишка.
А навън беше потоп...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2011-04-07
прочитания: 261
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход