StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,033
   Потребители: 12,370
   Автори: 4,006
   Коментари: 318,387
   Точки: 2,649,004
   Съобщения: 153,113
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Среща с непознат

Лятото грееше с последните си златни лъчи. Искаше да остави спомени от себе си в сърцата на хората. На тези, които бягаха и се надпреварваха с времето и другите, които го следяха с поглед, скрит зад сянката на някое дърво. Тя не беше перфектна, просто оставяше след себе си светли, неонови следи. Горещи тръпки в зрялото съзнание и един фин, почти неосезаем флирт, прокрадващ се в устните. Той беше висок мъж с открито лице, върху което си личаха едни години, за които рядко си позволяваше да говори, особено с непознати, още повече жени. Тя го провокира. Отне му мисълта за спокоен живот. Внесе смут в ежедневието и оголи фантазиите му. Срещнаха се. По инерция на съдбата или възмездие от по-висша инстанция. Нямаше преплитане, но и овладяване на чувствата липсваше. Просто резонанс за части от минутата. Вибрациите им се уеднаквиха, сляха се и всяка си пое по предназначение. Времето си продължи естествения ход:
  - Качете се!
  - Как така ще се кача в колата на непознат мъж?!
  - Както искате... Върнете се назад до първата пресечка и свийте на ляво. После следвайте колата ми.
  - Така може...- Даже не го проследи с поглед, къде ще обърне. Тръгна по указанието и после изкача знак, за да продължи. Не се забави, махна ѝ с ръка. На всеки завой я изчака културно да извърви прехода и накрая паркира. Слезе леко раздразнен, вероятно не беше очаквал такава реакция. Като се замисли малко се усмихна. Все пак тя беше жена... Хубава, млада жена... Беше я огледал по диагонал и сега само се наслаждаваше на присъствието ѝ. Нямаше начин да я задържи... Такива, като нея не се вписваха в интериора на предприятието, което създаде. Когато го осъзна, нея вече я нямаше.
  - Шефе, къде да оставя този плат? 
  - Дай ми го...- Разсеяно отговори и прокара длан през лицето си. 
  Имаше ги и такива дни... Когато внезапно се появи нещо вълнуващо в живота ти, а нямаш възможност да го задържиш.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-09-17
прочитания: 42
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход