Тя тичаше пред него, подскачаше от стъпало на стъпало надолу като малка сърничка.Все още беше мрачно и силуета и ту се скриваше, ту се появяваше на фона на заспалото море. Бризът си играеше с краищата на роклята и караше мъжът, подтичваш след нея да се препъва от...
”Хайде Слънчо, побързай, ще го изпуснем” чуруликаше тя, а полутъмната и фигурка леко потрепваше от нетърпение. Стараеше се да върви след нея, тези стълби не можеха да го затруднят въобще, пък и тя беше така въодушевена.
Преди последната доза стълби към плажа имаше малка площадка. Тя отскочи от последното стъпало и се приземи на два крака, обърна се. Тъмнината не му пречеше да различи най-прекрасните черти на света, да усети огнения и поглед и да потрепери/от хладната утрин ли или от.../
Приземи се и той на два крака до нея. Тя го погледна влюбено, обгърна с малките си ръчички лицето му и палаво го целуна. Последва искрен смях, закачливо докосване на ръката и... отново подскачане надолу. Тази непослушна Звездичка.
Съприкосновението на краката му с хладния пясък му донесоха удовлетворение и наслада. А нейният вид на току що родила се нимфа-прелитаща около него и оставяща следа от свеж парфюм непрестанен шепот навсякъде... го зареждаше и възбуждаше повече от всичко.
За миг тя поспря лудият си танц. Той остана между нея и морето. Заразглежда чертите на лицето му на фона на порозовяващото небе - правилни, красиви и... влудяващи я. Господи какво добро беше направила на този свят, за да я дари с този мъж, с такава любов. Прииска и се да се засили срещу него и да се хвърли без страх в прегръдките му, защото знаеше, че той ще я хване накъдето и да полети, ще я пази, ще е винаги до нея... В този момент той се обърна и... тя не успя да скрие прехапаната си долна устна и огнения поглед. Небето вече гореше от раждащото се слънце и дали защото се отразяваше в очите и той прочете желанието и. Усмихна се, както само той можеше да се усмихне /най-милата усмивка/ и разтвори ръце. Тя обичаше тези моменти, когато той прочиташе мислите и и нямаше нужда нищо да казват... засили се със ситни стъпки към него. Скърцащият пясък под пръстите и, веселият бриз в косите и, шепота на събуждащото се море, всичко я подтикваше към него - нейната голяма любов...тя скочи в прегръдката му, той я завъртя като въртележка. Пред погледите им се редуваха тъмната зеленина на гората, топлият дъх на пясъка, огнените черти на небето и къпещият се слънчев диск, и после пак гората, пясъка,небето,слънцето.....
Когато се спряха, той потърси погледа и. Тя се беше отпуснала на силните му ръце,усмихваше се блажено със сътворени очи. Океанът от мисли в главата му бушуваше: ”Обичам те, Звездичке моя”.
Тя отвори очи, погледна го така нежно и мило,благодареше му за прегръдката, за докосването, за целувката , за това че го има... ”Обичам те, Слънчо мой, ненагледни”.
Сви се в най-топлата прегръдка и така двамата заедно се загледаха в изгряващото слънце, окъпани в огън,любов и нежност - доволни, щастливи и неземни.