Ако някой попита коя е Соня, никой друг няма да се сети освен колегите й от Международния отдел на фирмата. Простичко ще отвърнат с въпрос:
          - А, онази невзрачната ли?
          Или:
          - Коя Соня? Задръстената ли?... Хм!
          Назначиха я в отдела, понеже спешно им трябваше човек с немски език , а нямаше други кандидати, но я използваха вече трети месец предимно като технически секретар. Всички бяха на едно мнение. Тя просто не знаеше къде и какво да каже, нищо че беше добър преводач. Притесняваше се, задъхваше се, свеждаше поглед надолу, сякаш там търсеше отговорите, не общуваше с никого. Освен това се обличаше неглиже: носеше дълги широки поли, а върху тях раздърпани пуловери с високи яки, та нито краката й се виждаха, нито шията; обувките й бяха или шарени маратонки или тежки - тип туристически. Косата й беше дълга, но някак зализана, сплетена на плитка отзад или вързана на опашка. Носеше очила, но не й отиваха. Имаше и лунички по лицето… Въобще изглеждаше като разплетена кошница. Жените я възприемаха по скоро като мъж или не я забелязваха, а мъжете – просто не й обръщаха внимание. И никой, ама никой не се сещаше, че тя беше хитра лисица и водеше двойнствен живот.
          Всъщност тя работеше в събота и неделя на един телефон за елитни компаньонки и всички я познаваха като Сиси. Беше започнала много преди да отиде в Международния отдел, но й писна и чакаше сгоден момент, за да се махне от там. Обличаше прозрачна блуза, а под нея фино дантелено бельо. Слагаше мини пола и подчертаваше дългите си крака с високи токчета и чорапи с опънат ръб. Косите й бяха разпуснати и копринено меки. Не носеше очила. Изтриваше и фалшивите лунички от лицето си. Беше красива, със съблазнително тяло. Владееше пет езика – немски, френски, английски, испански и арабски. Затова я търсеха непрекъснато. Беше и добре платена. През седмицата беше една обикновена Пепеляшка, а в събота и неделя – царицата. Офисът на компаньонките беше на втория етаж в един петзвезден хотел. Когато имаше гости – чужденци, пращаха нея за преводач и да ги забавлява. Правеше им компания на концерти, театри, в ресторанта. Можеше да разговаря на всякакви теми. За секс и дума не можеше да става! Само ако тя пожелаеше, но не го правеше никога. Често си мислеше, че в миналия си живот е била гейша от висок ранг, защото без да иска омайваше всички и те й се отплащаха богато, освен тарифата, която плащаха. Наричаха я просто Сиси… Понякога тя беше и отдушник по телефона на доверието. Споделяха с нея всичко и тя даваше съвети от всякаква компетентност. Спасяваше от самоубийства, изслушваше любовни терзания, помагаше в семейни кризи. Беше просто момиче за всичко, а имаше опит, защото беше завършила освен висше по Международни отношения и колеж по психология…
          Веднъж един приятен глас я накара да трепне. Имаше чувството, че го познава от някъде – такъв дълбок, властен, но в същото време нежен и спокоен. Направо я грабна и тя се размечта. Търсеше човек за приказка в самотните нощи. Допаднаха си. Той започна да иска среща с нея и намекваше за секс. Сиси му обясни, че не прави такива услуги, но оня отсреща просто изстреля думите си:
          - Ти май не ме взимаш на сериозно? Искам просто да се видим. Нищо повече. Обещай ми!... Имаш много приятен глас… Звучиш секси. Трябва да те видя!
          Сиси затвори телефона. Човекът беше напорист. Продължи да я търси и настояваше да я види. След няколко съботи и недели тя се предаде. Определиха си среща в едно кафене. Тя го попита как изглежда.
          - Висок 1,90 с черна коса и черни очи. На 20 години съм.
          - Сладур! – тя се засмя звънко – Майка ли си търсиш, бавачка или
учителка?
          Мъжът просто извика в ухото й:
          - Супер! Търся и трите! Падам си по по-възрастни. Те знаят какво искат и как го искат. Ще дойдеш, нали?
          Любопитството я загриза и тя се съгласи. Обясни му:
          - С виолетовочервена коса съм, сини очи и сини обеци. Чакай ме в 18,00 ч. в понеделник.
          Той беше точен, а тя закъсня пет минути. Едва не замръзна, като го видя. Беше излъгал за годините си. Изглеждаше на около 50 и…беше нейният директор от фирмата, където тя работеше в Международния отдел. Добре че не я позна! Всъщност нямаше как да я познае с тази външност…
          Очите му бяха топли и някак си любопитни, а след това станаха жадни и страстни. Направо я вълнуваха…
          Той беше един мъж, а тя – една жена.
          Той беше Мони, а тя Сиси. Пиеха кафе и се гледаха влюбено. Нищо друго не беше важно. Говореха, но дали разбираха какво говорят, не се знаеше. Разказа й за себе си. Вдовец от три години. Тя се направи, че чува за първи път, но спомена, че баба й е испанка и са живели пет години във Франция. Родителите й са загинали при катастрофа. Тук беше завършила немска гимназия с втори език английски. Ах, да колежа по психология - беше френски… В Париж се омъжила за един алжирец, научила арабски език, родила едно момче и заминала за страната му. За съжаление детето се разболяло от менингит и починало в Алжир. Много тежко преживяла всичко... Развела се и се прибрала в София, в родната къща на майка си... Защо ли му разказваше всичко това? Сигурно искаше да започне живота си на чисто и го видя в очите на този мъж…
          - Искам да правя секс с теб – простичко я прекъсна Симеон
          Сиси се засмя:
          - Никога не искай директно това от една жена! Сексът идва неочаквано когато има чувства и страст…
          Той я хвана за ръката и я измъкна от кафенето, като хвърли една банкнота от 20 лева на масата, без да се интересува колко е сметката. Гледаше я в очите и я желаеше. Младата жена сякаш потъна в погледа и в ръката му…
          Мони живееше наблизо. Така и не разбраха как се озоваха в асансьора. Прегърна я и я целуна. Устните му бяха горещи и страстни, а дъхът му изгаряше шията и ушите й. Ръцете му трескаво я опипваха отвсякъде. Копчетата на блузата й се разхвърчаха. Трепереше цялата от възбуда. Нямаха търпение да слеят телата си. Асансьорът спря… и не разбраха как се озоваха в спалнята му. И двамата нямаше какво да губят. Бяха самотни. Той - вдовец, а тя не беше правила три години секс, след като се разведе. Беше им хубаво. Невероятна наслада! Лежаха дълго в леглото и се целуваха…
          После взе душ и нахлузи една негова риза… Той подаде визитката си, а тя сякаш я сграбчи като някакво спасение.
         - Обади ми се в петък в 9,30 ч. Искам да си ми под ръка. Имам нужда във фирмата от човек като теб – с много езици и добра външност, заради нови договори с чужденците… Там се мотае една невзрачна жена и трябва да я сменя – думите му звучаха някак си по друг начин, а когато и подхвърли няколко стотачки, тя изтръпна… Сякаш я поляха с помия… Искаше да се прибере, да смени дрехите си и да измие всичко от себе си..
          - Извинявай, малко ли са? Не знаех колко е тарифата ти…
          Шамарът звънна в ушите му. Сиси грабна чантата си и изхвърча навън. Не помнеше нито таксито, нито пътуването до жилището си…
          Взе си три дни болнични, слушаше нежна музика и мислеше…
          В петък беше просто Соня, която всички познаваха. Още сутринта директорът я повика. Посрещна я с думите:
          - Соня, съжалявам… Предстоят реконструкции и съкращения във фирмата. Ти все още си на изпитателен срок. Налага се да те освободя. Трябва ми човек с много езици и добър външен вид… Намерих и подходящия специалист. Тя ще дойде всеки момент /Беше наистина уверен, че Сиси ще дойде въпреки всичко… Такава възможност едва ли щеше да има друг път./
          Соня се засмя:
          - Шефе, тя няма да дойде нито сега, нито друг път.
         Директорът подскочи:
         - Ти откъде знаеш?... Да не се е обаждала?
         - Не, не се е обаждала…Тя винаги е била тук, но вие нито я забелязвахте, нито я оценявахте…
          - За какво говориш, по дяволите?
          - За една жена от подчинените ви служителки, Господин директор – отвърна Соня. После свали очилата, изтри луничките, отвърза косата си и я тръсна грациозно, свали пуловера и смъкна широката пола. Той гледаше изумен. Пред него стоеше онази красива жена, в която той се беше влюбил. Не можеше да повярва на очите си. Сиси ли беше това?
          - Ти, ти… Какъв е този цирк?... Защо си го крила толкова време?
          Соня се усмихна:
          - Просто исках да ме оценят по качествата ми, а не по красотата ми. Явно и тук се държи повече на външния вид, отколкото на ума.  Довиждане, шефе! Беше ми приятно с вас само в кафенето и в леглото…
          След тези думи Соня затвори врата. Директорът остана с отворена уста…
          В стаята всички се спогледаха, когато красивата стройна жена с къса пола и прозрачна блуза почукваше по пода с високите си токчета и размяташе буйните си коси. Когато застана до бюрото на Соня и го отвори, някой я попита:
          - Вие какво търсите тук?
          - Взимам си нещата и напускам. Току-що го заявих на шефа… И не ме гледайте така! Аз съм Соня. Грозната ми част остана в кабинета на директора, а хубавата - си обира крушите… Чао, глупаци! – каза тя и излезе с гордо вдигната глава, а колегите й след нея и се чудеха дали не сънуват един и същи сън…

Рая Вид, 2012