uFeel.me
Сомът - четвърта част
Автор: tonia_borisova,  12 февруари 2012 г. в 00:32 ч.
прочити: 367

Дотърча братовчед му Кольо от съседната къща и предложи да направят снимки със сома. И ето, след малко се заредиха пози: Киро със сома на ръце, да се вижда колко е дълъг. Киро, леко приклекнал – щото сомът много тежи, после -  Киро наобиколен от любопитните съседи и минувачи. Всички говореха един през друг за голямото рибище, пипаха го, подръпваха му опашката, цъкаха с езици и се чудеха на Кировата съобразителност и завиждаха на късмета му.

Кольо предложи Соня да напише статия за сп. „Лов и риболов”, но да не я подписва, да не кажел някой, че е заинтересовано лице! Когато най-сетне Киро, прегракнал и целия в спечена кръв, но усмихнат внесе рибата в къщата, докато я слагаше на мивката, Соня успя да му каже, че трябва да тръгват обратно за село при Мимето.

Усмивката на Кирата замръзна, увисна и се изсухли някъде, сякаш я глътна. Брат му трябваше да поеме щафетата със заколението и чистенето на звяра. Тошко, разтреперан, заеквайки почти, изпя своята отдавна позната ария на дежурния чистач на риба, но този път звучеше отчаяно. Как щеше да се справи сам?

- Стига бе, брат, стегни се малко, аз я улових и сам я измъкнах от рекъта, докато си чел вестник крак въз крак… Сега пък ти й удари ножа, тъй ам чи, туй е чест! И да я разфасоваш на хубави пържолки. Пък като се върнем утре ще направим един казан супа от главата – като на теле е голяма и ще раздадем на … и започна да изрежда на кого щял да даде рибена супичка и пържен сом.

Ама най-напред ще си извикам аз онези моите, от катедрата – де са виждали те такова чудовище! Леле, цар съм, цар съм, Сонче – да знаеш! Пък ти си царица…

- Хайде, хайде – отивай да се къпеш, царю, че трябва да тръгваме. Пък аз ще позабърша каляската, - усмихна се Соня и като натика мъжа си в банята, грабна кофа и парцали и отиде да приведе возилото в що-годе прилично-поносим вид. Не можеше в тази касапница да вози детето си, нали!

Докато бършеше спечената кръв от седалките, откъм кухнята се чу пронизителният вик на девера й. Соня презглава се втурна да види защо този 100 килограмов мъж врещи като приклещена коза…

И що да види: на пода в кухнята, коленичил, изпотен, рошав, бесен и разплакан, Тошко се мъчеше да вдигне сома – клан- недоклан. Явно, Директорът бе пропуснал да си спомни, че при рибите водещо начало имаше гръбначният, а не главният мозък! Рибата и полумъртва се съпротивляваше и за голям яд на Соня, освен оплесканата кола щеше да има честта да чисти отново, докараната до блясък през изминалата нощ кухня.

Когато Кирата, изкъпан, преоблечен и готов за път излезе да запали колата, слънцето вече падаше ниско и огънят му намаляваше. Соня чакаше с чантата на тротоара, а до нея Свекървата, загледан в локвичката кръв, останала от сома тихо мърмореше:

- Глей ти, къде го търсихме, пък той къде бил! Такова рибочище да хване! А бе, ученото си е учено – с колана си да го донесе! Цъцъцъ! Кирата си е Кира, дано не му викат от днес Сомът, че май много ще му станат прякорите…- и я погледна дяволито. - Ще се спукат да му завиждат всички, шъ знаиш – и аз не правя изключение! Ма като си хапна от твойта рибена чорбичка и от сомската пържолка, ще ми мине, Сонче, сигурен съм!

Вечерта, в селото, влетяла в стаята при Мимето, Соня погледна най-напред ръчичките й: ноктите на малката госпожица бяха модерно „лакирани”…с флумастери. Неволно бе осмукала пръстчетата си на обяд. Алергията си беше казала думата. След чай от мента и алергозан, до сутринта всичко се оправи.

Когато на другия ден, у дома, Соня, след като изчисти с ацетон малките ноктета на дъщеричката си се зае да изтърка отново цялата кухня, изми сватбарския курбански казан и в него направи супа от главата на сома; после цели три часа пържи десеткилограмовата риба. Пред вратата, с канчета и чинийки се заизвива опашка от съседи и съседки. Как да им откажеш?

Вечерта, университетската хабилитирана рибарска дружинка пристигна на запой и завари масата наредена като за пир. „Цар” Киро черпеше! Всички превъзнасяха Сонините кулинарни чудесии и се ослушваха – кога ще дойде братовчедът Кольо със снимките – с очите си да видят предсмъртния  портрет на този невъобразимо вкусен сом.

И ето – звънна звънецът. Кирата изскочи на стълбището и след кратък разговор се върна омърлушен. А бе защо все на него му се случават тези неща?

Оказа се, че във фотоапарата  е нямало лента! Язък за статията, дето Соня щеше да я пише, без да я подписва, та да не я упрекнели някои, че има сблъсък на интереси!

Все пак, дружинката омете до костица останалия без фотография и неувековечен в сп. „Лов и риболов” забележителен екземпляр на рибешкия свят. Тъй де, защо беше цялата тая битка, нали за едната хвалба и за Славата!

А в другата стая, седнала на леглото, Миленка гледаше внимателно една от картинките в детската енциклопедия „Животът на Земята” и рисуваше с цветните си моливи портрет на татковия сом.

край

07.02.2012г., Ямбол

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me