StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,745
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,340
   Точки: 2,646,140
   Съобщения: 154,588
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

СняК

     Новата година започна със сняг, студ и виелици. Трима души бяха намерени премръзнали до смърт в снега, в Джърси затвориха всички заведения и развлекателни центрове. Оставиха болниците, големите хранителни вериги и полицейският участък.
- Мамка му, как ми се свири – мърмореше Майк, вече смело използващ ръката си върху струните.
Разбира се Алекс имаше пръст в това. След като се върна излекува и онези грозни белези на гърдите му, рамото на Уил и какво ли не още. Те се правеха, че не знаят нищо, не говореха за това.
- Сякаш не седиш повечето време затворен тук – заяде го Уил. Беше дошъл в неделя, пътната обстановка в момента не му позволяваше да излезе, той беше кисел и стоеше непрекъснато на телефона да си чати със Саманта. За щастие още не бяха прекъснали интернета.
- Горивото свършва – не отрази заяждането му Майк. – Ако до понеделник не разчистят, ще се наложи да горим мебелите.
- Едва ли ще се стигне до там – хладно отбеляза Алекс, качен на библиотеката.
     Котелът в подземието можеше да се зарежда с газ и твърдо гориво. Майк никога не бе харесвал идеята за газта, миришеше и не беше безопасна, а и никак не се връзваше със старото излъчване на къщата. По тази причина газови бутилки на съхранение нямаше. Дървесината свършваше, а с нея и всички чували пресовани стружки, подпалките и дребните дърва. Имаха електрическо отопление, но то нямаше да стигне да отопли големите стаи, щеше да се наложи да се съберат на едно място, което не беше най- добрият вариант.
 
     Алекс беше преживявал много тежки зими. През онези черни години в Русия температурите бяха паднали до -50°, той буквално бе измръзвал до смърт и се бе съживявал отново. Съзнаваше, че момчетата нямаше как да стигнат до там, но суетенето на Майк му лазеше по нервите. Щяха да изкарат някой и друг ден с по- дебели дрехи и на чайове.
     Романтичната представа за оцеляване се размиваше, когато трима силни здрави мъже със склонност да се заяждат останеха на саме по принуда, а единият беше и отскоро влюбен. Четвъртият беше вампир, който все пак имаше нужда от кръв. Липсата на такава го правеше раздразнителен, което не беше в ничия полза.
- Кажи ми сега, че не предпочиташ лятото – подкачи го Тони, вдигнал крака на дивана под себе си и обул дебели вълнени чорапи с тичащ кактус*.
- Да изгориш или да замръзнеш – направи се на замислен вампира. – Мисля, че не го предпочитам.
     Честър беше останал у дома с Емили, при това време изобщо не бе идвал към къщата. Те се отопляваха на ток, Майк се надяваше да не сложат режим на тока, щеше да ги постави в по- лоша ситуация и от тяхната.
     След малко Майкъл се изправи и повика Тони да му помогне да ограничи отоплението само до общата стая и спалните.
- Извикай Уил, сега съм зает – махна с ръка той, играещ на телефона си.
- Пиша си със Саманта – отряза го Уил още преди да го бяха попитали, подаващ ръце изпод одеялото с което се беше заметнал, колкото да използва клавиатурата.
- Мързели такива – Майк стана и тръгна към вратата. – Ще ви орежа отоплението на стаите!
- Ще дойда да спя в леглото ти – без да го поглежда отвърна Тони.
Майк измърмори нещо и понечи да затвори, Алекс се намери до него и се промуши през вратата.
- Аз ще дойда, и без това едва ги изтрайвам.
 
     Котелът беше в дясната част на подземието през подсилената врата, която изскърца зловещо когато Майк я отвори. Той не можеше да забрави онзи ден, в който бяха заключили Алекс долу, постара се да не го гледа докато слизаха по тъмното стълбище.
     Лъхна ги студ, долу миришеше на прах и сурова земя, вятърът беше нявял сняг вътре, пръстите на Майкъл, свити около телефона, който сега му служеше за фенерче, посиняха.
     Не влязоха в помещението с веригите, насочиха се направо към котелното, което беше голяма стая без прозорци с огромен ъгловат котел  вдясно, заемащ почти цялото помещение. Температурата от смразяваща се вдигна до непоносимо гореща, Алекс закри очите си от светлината, идваща през тънките прорези на металната врата. Остана назад, докато Майк приближи и също закриващ очи огледа примирено оставащата дървесина – стотина килограма, струпана до стената, скрита зад отделна стена за да не се възпламени от котелното. Тук държеше това, което щеше да гори до няколко дни, в момента само това беше останало.
     Той отиде отдясно и опита да затвори крановете за горните етажи, но както се очакваше бяха заяли, вероятно споени от температурата.
- Помогни ми – той надяна ръкавици и се напъна да завърти първият кран, който отопляваше последня етаж, студиото, допълнителните бани и коридорите. Алекс приближи, свали ръцете си и горещината го лъхна в лицето, той се извърна и се пресегна опипом. Кожата му започна да почервенява, Майк свали горнището си и го метна върху него.
- До го вземат, заяло е…
Майк посегна да удари по крана с едно от дърветата, Алекс се изпречи на пътя му, в ръката му останаха трески от дървото.
- Ако счупиш клапана няма да можем да спрем водата. Ще стопи тръбите, горивото ни ще свърши за малко повече от ден.
     Кожата вече беше започнала да се стапя по откритите части на лицето и ръцете му, Майк го сграбчи за рамото и го издърпа навън, отдъхнаха си в коридора, където скреж хрущеше под краката им.
- Какво ще правим? – задъха се чернокосият и свали горнището с качулка от раменете на Алекс, който чак сега си позволи да отвори очи, бяха кръвясали и тъмни.
- Не знам, трябва да помисля.
Върнаха се обратно горе с намерението да измислят план. Майк с нежелание оглеждаше масата и смяташе колко подпалки би им осигурила.
- Трябва да спрем отоплението, за да поправя онези кранове – каза най- накрая Алекс. – Тук ще стане студено.
- Ако веднъж изгасим котела, ще бъде много трудно да го запаля отново – поклати глава Майкъл. – Ще отиде много повече гориво. Дори и топлата ни вода ще спре.
Тони и Уил гледаха отстрани и мълчаха, ситуацията не беше приятна.
- Около нас има цяла гора – накрая реши да се включи Тони. – Не може ли да събориш някое дърво и да използваме него?
Гледаше към Алекс, който се запита дали той наистина беше толкова „умен”.
- Дървесината е сурова – подразнено изтъкна Майк и навлече обратно горнището си, косата му се разроши но той не сметна за наложително да я оправя.
- Боровите иглички горят, кората също.
Той смръщи и се обърна наляво, където вампира стоеше.
- Може да стане – кимна той. – Мога да отсека само крайните клони и да обеля кората, но това няма да стигне.
- Виждал ли си гората около къщата? – заяде го Тони.
- Преспите отвън са непристъпни – каза Майк. – Ще отнеме много време и енергия докато стигнем до вътрешността.
- Аз мога да… - отвори уста Алекс, но беше посечен на момента.
- Няма да ходиш сам. Вдигайте си задниците – изкомандва ги той и Уил с нежелание изключи чата и се изправи.
 
     Вътре температурите бяха приятни, постоянно поддържане на 26-7 градуса, докато навън рязко спадаха и бяха едва 1-2 градуса в ранният следобед. До вечерта се очакваше да стигнат под нулата, трябваше да побързат.
- Да ми бяха казали, нямаше да изляза – Тони трепереше и сгряваше ръцете си с дъха си през ръкавиците, нахлупил дебела плетена шапка. Преспите стигаха над кръста му.
- Стига си мрънкал – отряза го Алекс, който вървеше пред тях и се опитваше да разрива снега, но ставаше бавно.
- Ако Честър ни види, има да ни се смее – Уил раздаваше юмруци срещу снежните камари и хвърляше сняг с малка пластмасова лопата, дъхът почти се втвърдяваше пред лицето му.
- Ще се мръднеш ли? – Майк избута Тони и излезе напред, Алекс беше на няколко крачки пред тях и се оглеждаше.
     Измина повече от половин час, докато си проправят път от задната врата до първите дървета. Майк не искаше да съсипва кората на най- близките, за това трябваше да влязат навътре. Беше започнало да се стъмва когато бяха изминали само някакви си триста метра между дърветата.
- Добре, стойте тук – Алекс заряза ровенето в преспите и излезе напред стиснал голямо мачете. За нула време скачайки от клон на клон се намери горе и размаха острието. Първите клони паднаха.
     Майк с нескрита завист наблюдаваше перфектните му движения, бързите рефлекси, как се задържаше на увеждащите се клони без особено усилие, прииска му се и той да можеше подобни неща. Сега беше само един слаб смъртен, бледа сянка на онова, което би могъл да бъде.
 
     Горе на дървото вятърът полъхна и клоните се уведоха, Алекс се задържа за да не го събори течението, което навя сняг в очите му. Смразяващият студ също не беше нещо приятно. Кокалчетата на ръцете му почервеняха, кожата от вътрешната страна беше издрана заради грубата кора, Алекс с усилие маневрираше между клоните и ги отсичаше, те падаха и се заплитаха в по- ниските клони, ръсейки сняг, замириса на смола.
- Трябва да ги съберем – Уил излезе напред треперещ, но докато си разрине път през камарите сняг, Алекс вече беше на земята.
     Събраха в чували по- малките клони и кората от дърветата, а по- големите той завърза на снопи и извлачи до къщата. Задният вход приличаше на обор – навсякъде имаше сняг, кални стъпки и клони. Когато се прибраха навън беше вече тъмно, бяха минали няколко часа и всички бяха премръзнали и изтощени.
- Няма… да мръдна – Тони се свлече в общата стая и заспа направо на дивана.
Уил беше в малко по- добро състояние, понеже редовно тренираше, Майк обаче бе дал всичко от себе си не му бяха останали сили. Искаше да помогне със свалянето на дървесината в подземието, но не можеше да направи и крачка повече, студът бе изцедил силите му, мускулите го боляха непоносимо.
- Благодаря – рече той и провлачи крака към горния етаж, където си легна без дори да се преоблича.
 Алекс и Уил нацепиха големите клони и ги оставиха да съхнат. На сутринта Майк се събуди на топло, в първия момент не направи разлика, докато не осъзна как бяха прекарали миналата нощ.
     Той се надигна, светлина влизаше през прозорците, отразявана от засипаният в бяло двор. Щяха да изкарат още няколко дни със събраното гориво, но не това бе важното, в кризисна ситуация и голям студ винаги можеха да се скупчат на едно място в общата стая и да се завият, имаше достатъчно одеяла и дрехи. Алекс беше спасил ситуацията, отново. Майк незнайно защо се почувства виновен и се забави, преди да слезе долу.
     Поздрави ги за добро утро, направи закуска, а после отиде да почисти покрай задната врата, не, че толкова го дразнеше, просто се чувстваше длъжен да свърши нещо.
     Спомни си дните, в които всички те бяха объркани тинейджъри, оставени на произвола на съдбата. Нито знаеха как да се грижат за себе си, не бяха и толкова добри музиканти, събраха се в тази къща като спасителен остров от света, който ги отритна тогава, а днес ги боготвореше и приветстваше.
- Връщаме се на сцената – каза, щом влезе и подпря метлата до вратата. – Стягайте си задниците. До два дни пътищата ще са отворени, ще звънна да подготвят закритата сцена на Уинчестър и Манхатън.
- Човече, сериозно ли – изстена Тони. – Можеш ли да седиш спокойно пет минути без работа?
Той се подсмихна и ги подмина, отивайки да прибере метлата в склада зад кухнята.
     Отстрани може би изглеждаше така, сякаш Майк само си търси повод да ги тормози. Той на практика не ги беше оставял да мързелуват за всичките тези години. Но за него нещата не стояха така, той трябваше да се докаже, да се задържи, да покаже на всички тези хора които се съмняваха в способността му да оцелява, че не само щеше да успее, щеше да ги срита отзад и да го направи с високо вдигната глава.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-07-19
прочитания: 49
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход